Дяволският квадрат

Стоун остана на мястото си. От съседната стая се разнесе шум от отваряне на чекмеджета. Няколко минути по-късно Чапман се появи в пола и блуза, но още боса.

— По-добре ли се чувстваш? — попита той, отмествайки поглед от все още незакопчаната й блуза.

— О, далеч по-добре — кимна тя, оправяйки се с копчетата. Пристъпи към бюрото, поръча по телефона да им донесат чай и се настани до него. — Някакви новини от приятелите ти?

— Кейлъб се обади по време на обедната почивка. Изпратил ни е факс със списъка на предстоящите събития в парка. Ето го. — Стоун вдигна два листа хартия от бюрото. — За съжаление е пълен с имена на потенциални мишени.

— Разбирам какво имаш предвид. — Чапман хвърли бърз поглед на списъка. — Кое е най-важното събитие?

— Няколко са. На две от тях ще присъства лично президентът. Плюс чуждестранни държавни глави, конгресмени и други известни личности. Ще ни бъде доста трудно да съкратим списъка.

— Моят министър-председател не е сред тях — замислено промълви тя, докато оставяше списъка на бюрото. — А това означава, че има вероятност да бъда изтеглена от нашето малко приключение.

— Защото липсва пряка заплаха срещу него?

— Именно. МИ6 не разполага с неограничени ресурси.

— Но последиците от това, което се планира тук, биха могли да се усетят в целия свят, включително и в Обединеното кралство.

— Ще го отбележа в следващия си доклад — каза тя. — Много ми се иска да видя как ще приключи цялата история, но няма да се учудя, ако останеш сам.

Стоун помълча известно време, после въздъхна.

— Надявам се да не стане.

— Това комплимент ли беше? — погледна го с лека изненада тя.

— Дано е прозвучало така.

Донесоха чая и обилна закуска. Докато ядяха, двамата продължиха да обсъждат събраните доказателства.

— Нещо ново от Гарчик и тайнствените му отломки? — попита тя и захапа една топла кифличка.

Уийвър от НРЦ ме отряза, ФБР — също. Нищо чудно да ги последва и БАТОЕ… Нали знаеш как става? Виновен по презумпция. Опасявам се, че и твоята популярност рязко ще намалее.

— Имала съм и по-тежки случаи. Веднъж дори изпаднах в немилост пред самата кралица.

— Как така? — любопитно я погледна Стоун.

— Недоразумение, по нейна вина. Но тя все пак е кралица, нали? В крайна сметка успях да оправя нещата… — Тя пак отхапа от кифличката и добави: — Но доколкото ми е известно, ти си от хората, които обичат да клатят лодката.

— Никога не съм го правил нарочно — тихо отвърна Стоун.

— Нима очакваш да ти повярвам? — облегна се назад тя.

— Вършил съм си работата дори когато не одобрявах методите. В това отношение проявявах слабост.

— Защото си бил обучаван да изпълняваш заповеди. Като всички нас.