Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Значи все пак сте заловили бомбаджията, или поне един от тях — отбеляза Кейлъб.
— Може би — каза Стоун.
— Не изглеждаш много убеден — обади се Фин. Беше с тъмносин пуловер, джинси и прашни боти. В колана носеше своя глок.
— Разполагаме с всевъзможни доказателства — отвърна Стоун. — Дори с повече, отколкото са нужни.
— И ФБР ли мисли така? — попита Рубън.
— Не знам. Не бих казал, че се радвам на тяхното благоразположение, поне в момента.
— Но ако всичко това не е дело на мъжа от разсадника, на кого е тогава? — попита Анабел. — Ако искаш да кажеш, че става въпрос за постановка, тя със сигурност е страхотна.
— Съгласен съм. — Стоун понечи да каже още нещо, но в същия момент на вратата се почука.
Беше Чапман.
— Най-накрая се осъзнах и потърсих помощта на приятелите си — обяви й директно Стоун.
— В какъв смисъл? — попита тя, докато бавно оглеждаше присъстващите.
— За разследването.
— За коя агенция работят?
— Аз съм служител в Библиотеката на Конгреса — гордо обяви Кейлъб.
— Не се и съмнявам! — каза Чапман троснато.
— Моля? — сепнато я погледна дребничкият мъж.
Без да му обръща внимание, тя рязко попита Стоун:
— Какво става тук, по дяволите?
— Снощи се видях с Макелрой, който ми предаде рапорта на ФБР за инцидента в разсадника — поясни Стоун. — Току-що го прегледахме заедно с моите приятели.
— С твоите приятели значи — мрачно каза тя. — Кой от тях ще ни помогне? Някакъв си библиотекар ли?
— Аз съм специалист по редки издания — с достойнство поясни Кейлъб. — Нещо като Джеймс Бонд в моята област.
— Имам ли избор? — обърна се Чапман към Стоун.
— В какъв смисъл?
— Не желая да работя с тях.
— Ако държиш да останеш с мен, ще трябва.
— Доста странно действате в тази страна — отбеляза тя.
— Така е — съгласи се Стоун. — А сега искаш ли да те запозная с доклада на ФБР, или Макелрой вече е свършил тази работа?
Двайсет минути по-късно Чапман беше информирана както за пълното съдържание на доклада, така и за скептицизма на Стоун относно заключенията в него.
— Добре де, кой го е извършил, ако не е Кравиц? — попита тя.
— Точно това трябва да разберем. Но може пък хората от Бюрото да са прави, а аз да греша.
— И как ще действаме? Със знанието и сътрудничеството на ФБР ли?
— Нито с едното, нито с другото — поклати глава Стоун.
Чапман издърпа стола на Кейлъб и се тръшна върху него.
— Да ти се намира уиски? — немощно простена тя.
— Защо ти е?
— Ако ще нарушавам закона и дадената клетва, бих искала да го направя в малко поотпуснато състояние на духа — отвърна тя. — Ако не възразяваш, разбира се…
— Не си длъжна да го правиш, агент Чапман — хладно я изгледа Стоун. — Планът е мой, отговорността — също.
Сигурен съм, че шефът ти ще ме разбере. Това ще ти даде възможност да се оттеглиш с достойнство.
— А после какво? Най-вероятно ще ме върнат в добрата стара Англия.
— Нещо такова.
— Няма да стане. Недовършената работа ме изважда от равновесие.
— Мога да те разбера — усмихна се Стоун.
— Добре де, какво правим оттук нататък? — приведе се напред Чапман.
— Ще изготвим план за действие, който може и да се променя. Но важното е никой друг да не пострада.
— Няма как да гарантираме подобно нещо, Оливър — обади се Анабел.
— В такъв случай планът трябва да съдържа максимални гаранции за всеки един от нас.
— Това не е толкова важно — поклати глава Рубън.
— Значи си готов да умреш за каузата? — погледна го с интерес Чапман.
— Готов съм да умра за моите приятели — отвърна той.
— Харесвам начина ти на мислене, Рубън — намигна му англичанката.
— Още много неща у мен ще ти харесат, МИ6 — каза той.
Кейлъб следеше диалога с нарастващо смущение. В един момент се извърна към Стоун и попита:
— Какво можем да направим в момента?
— Доста неща. Имам задача за всеки един от вас просто за да влезете във форма и да обедините силите си.
— Винаги най-опасните задачи се падат на мен — каза Кейлъб и хвърли кос поглед към Чапман.