Дяволският квадрат

Тюркекул преподаваше на курс от трийсет и двама студенти в една от аудиториите на втория етаж. Фин се промъкна в нея като трийсет и трети, заемайки една от най-задните банки, на която сложи учебника и лаптопа си. Тюркекул с нищо не показа, че го е забелязал. За разлика от младежите около себе си Фин слушаше лекцията с неотклонно внимание, като се концентрираше не само върху думите, но и върху начина, по който биваха изричани. Същевременно той направи бърза оценка на сигурността в залата. Заключенията му не бяха особено оптимистични. Една-единствена врата, почти пълна липса на укрития. Тюркекул беше лесна мишена, изправен срещу аудиторията.

Ръката му неволно се вдигна и докосна глока, скрит под тениската. Ако беше убиецът, преподавателят зад катедрата вече щеше да е мъртъв. Неволно се запита как е възможно човек, натоварен с тайната мисия да открие и обезвреди Осама бин Ладен, да живее толкова безгрижно. Това беше лишено от всякаква логика, а липсата на логика винаги безпокоеше Хари Фин.

Кейлъб седна зад бюрото си в читалнята на отдел „Редки книги и специални колекции“. Очите му следяха колегите, които сновяха из залата, изпълнявайки различни поръчки. Кимна и се усмихна на няколко от тях.

— Добро утро, Ейвъри — поздрави той някакъв едър мъж.

— Кейлъб! Браво за Фитцжералд!

— Благодаря — светна лицето на дребничкия мъж. Наистина се гордееше с находката си. След като суматохата в залата утихна, той си сложи очилата и включи компютъра. Целта му беше да надникне в някои раздели на базата данни, по възможност без да привлече вниманието на когото и да било. Покойният му приятел Милтън Фарб щеше да свърши тази работа за броени секунди, но той беше уникален. С течение на годините Кейлъб също придоби известни умения при боравенето с електрониката и сега уверено се насочваше към изпълнението на задачата, поставена му от Стоун. Като държавен служител той разполагаше с редица пароли за достъп, въпреки че последните събития в парка „Лафайет“ изобщо не бяха засекретени. Или поне се надяваше да е така.