Убийте Райм [calibre 2.47.0]

— Не ме докосвай, Бел - изръмжа дребосъкът, но се под­чини и седна. - Боже Господи, какъв фарс. Да разпитвате шестнайсетгодишно момче без...

— Млъквай, по дяволите. Не съм се опитвал да изтръгна самопризнание и дори да беше дал такова, нямаше да го из­ползвам. Имаме предостатъчно улики да го тикнем зад ре­шетките завинаги. Искаме само да намерим Мери Бет. Зна­ем, че е някъде на Аутърбанкс, а това е прекалено голям ра­йон, за да я открием без чужда помощ.

— Няма начин. Той няма да ви каже и думичка повече.

— Тя може да умре от жажда, Кал, може да умре от глад. От топлинен удар!

Адвокатът не отговори.

— Кал - продължи шерифът, - това момче е заплаха за обществото. Срещу него има подадени цял куп жалби...

— Които секретарката ми ми прочете, докато пътувах на­сам. По дяволите, повечето са за бягство от училище. А, и една за пикаене на обществено място, когато (това е най- интересното) дори не е бил стъпил в имота на тъжителя, а просто е стоял на тротоара.

— Ами гнездото с оси преди няколко години? - изсъска Мейсън.

— Тогава го пуснахте. Дори не сте го картотекирали.

— А сексуалния тормоз миналата година?

— Голяма работа. Отъркал се в циците на някакво моми­че, както всеки играч във футболния отбор прави стотици пъти, без на никого да му направи впечатление. А неприс­тойното поведение? Предполагам, че не е първият тийнейд­жър, когото са забелязали да мастурбира на публично мяс­то... Извинете за израза, госпожице Сакс.

— Това обаче е различно, Кал - не отстъпваше Бел. - Има­ме очевидци, имаме неоспорими доказателства, а сега и еди­ният от помощник-шерифите ми е мъртъв. Можем да го осъ­дим както си поискаме!

Вратата пак се отвори и в стаята влезе строен мъж, около петдесетте, с оредяла коса.

Той кимна разсеяно на Сакс и погледна мрачно Фредерикс:

— Чух достатъчно, за да заключа, че това ще бъде един от най-лесните ми процеси за предумишлено убийство, отвли­чане и изнасилване от години.

Бел запозна Сакс с Браян Макгуайър, окръжния проку­рор на Пакенок.

— Той е на шестнайсет - изтъкна Фредерикс.

— Всеки съд в този щат ще се отнесе към него като към възрастен и ще го прати зад решетките поне за двеста годи­ни - заяви коравосърдечно прокурорът.

— Хайде, изплюй камъчето, Макгуайър. Надушвам, че ис­каш да предложиш споразумение. По очите ти познавам.

Макгуайър кимна на Бел и Сакс се досети, че прокурорът и шерифът вече са обсъждали този въпрос.

— Разбира се, че предлагаме споразумение - намеси се Бел. - Има голям шанс момичето да е живо и искаме да я открием, преди да е станало късно.

— Имаме толкова много обвинения, Кал - добави проку­рорът, - че ще се изненадаш колко гъвкава може да бъде позицията ни.

— Едва ли ще ме изненадате с нещо.

— Разполагаме с две обвинения за незаконно задържане и две за предумишлено убийство, едно за Били Стейл и едно за заместник-шерифа. Да, господинчо, всяко от тези обвине­ния мога да заменя срещу информацията за момичето.

— Смъртта на Ед Шефър е нещастен случай.

— Проклетият капан беше заложен от момчето! - изръм­жа Мейсън.