Убийте Райм [calibre 2.47.0]

— Отровен бръшлян.

— Знаеш си правата, нали - заговори меко Бел. - Заместник-шериф Кър прочете ли ти ги?

— Да.

— Разбираш ли какво означават.?

— Май да.

— Всеки момент очакваме да пристигне адвокатът ти, госпо­дин Фредерикс. Идва от някаква среща в Елизабет Сити и скоро ще е тук. Имаш право да мълчиш, докато дойде. Разбираш ли?

Момчето кимна. Сакс погледна огледалното стъкло в ста­ята. Запита се кой ли седи от другата му страна.

— Ние обаче се надяваме да ни кажеш някои неща преди това, Гарет - продължи Бел. - Интересува ни нещо много важно. Преди всичко, вярно ли е, че Мери Бет е жива?

— Разбира се, че е жива.

— Изнасилил ли си я?

— Аз, такова... никога не бих го направил - възкликна възмутено момчето.

— Но я отвлече.

— Не съвсем.

— Не съвсем ли?

— Тя, такова... не искаше да разбере, че Блакуотър Ландинг е опасно място. Това е. Аз я спасих. Такова... понякога трябва да принудиш хората да правят неща, които не искат да правят. За тяхно добро. И нали се сещате, после разбират, че е било правилно.

— Близо до някой плаж е, нали? На Аутьрбанкс, така ли е? Гарет примигна, присви зачервените си очи. Сигурно си даваше сметка, че са открили картите и са говорили с Лидия. Сведе очи към масата и не каза нищо.

— Къде точно си я скрил, Гарет?

— Не мога да ви кажа.

— Гарет, сериозно си загазил. Ще те съдят за убийство.

— Не съм убил Били.

— Защо реши, че говоря за Били? - попита бързо Бел. Джеси Корн вдигна вежди и погледна Сакс. Очевидно за да я накара да забележи находчивостта на шефа му.

Гарет запука с кокалчета.

— Всеки знае, че Били е убит.

Той плахо огледа стаята, накрая спря погледа си върху Амелия Сакс. Тя издържа за кратко, после извърна очи.

— Снехме отпечатъците ти от лопатата, с която е бил убит.

— Лопата ли? Убит е с лопата?

— Да.

Момчето явно се замисли върху това.

— Видях я на земята. Може би съм я вдигнал по погрешка.

— Защо?

— Не знам. Не съм се замислял. Стори ми се странно: Били, проснат в локва кръв...

— Като не си ти, тогава кой го е убил?

— Онзи човек. Мери Бет ми каза, че... такова... работела по някакъв проект за училище там, при реката, и Били оти­шъл да поговорят. И тогава онзи човек се появил, и започна­ли да се карат с Били и да се бият, и онзи човек хванал лопа­тата и го убил. Тогара аз се появих и той избяга.

— Видя ли го?

— Да.

— За какво са се карали? - попита скептично Бел.

— За наркотици, за нещо такова. Така каза Мери Бет. Май Били продавал наркотици на момчетата от футболния от­бор, такова... стероиди ли, какво?

— Господи! - Джеси Корн се изсмя сухо.

— Гарет, Били не е продавал наркотици - възрази Бел. - Познавах го. И никога не е носил стероиди в училището.

— Чух, че Били Стейл много те е тормозил - каза Джеси. - Той и няколко други момчета от отбора.