Убийте Райм [calibre 2.47.0]

— В тази жега тя сигурно ще умре от жажда - изтъкна Сакс.

— Или от глад - добави Фар.

„За бога, тия са се наговорили...“

— Том - извика Райм, - обади се на доктор Уивър в меди­цинския център. Кажи ѝ, че ще се забавя още малко.

— Само за това те молим - каза с облекчение Бел. - Час или два. Ще сме ти много благодарни. Ще те направим почетен граж­данин на Танърс Корнър. Ще ти дадем ключа на града.

„Само да си отключа вратата и да се махна час по-скоро“ - помисли си саркастично Райм.

— Къде е Лидия? - попита той.

— В болницата.

— Добре ли е?

— Нищо сериозно. Ще остане под лекарско наблюдение няколко дни.

— Какво точно каза тя?

— Гарет ѝ казал, че държал Мери Бет някъде на изток оттук, на брега на океана - отвърна Сакс. - На Аутърбанкс. Твърди, че не я е отвлякъл. Тя тръгнала доброволно. Напра­вил го от грижа за нея и тя била добре.

— Нещо друго?

— Изненадахме го. Не беше предполагал, че ще открием воденицата толкова скоро. Като подуши амоняка, изпадна в паника, преоблече се, запуши ѝ устата и побягна.

— Отрядът пристигна точно навреме. Искал да я изнаси­ли - добави Бел.

— Добре... Бен, хайде да проверим няколко неща.

Младият учещ кимна и извади гумените си ръкавици, без Райм да му напомня.

Криминологът поиска да види провизиите от воденицата. Бен му показа кутиите и бутилките.

— Няма етикети от магазините, в които са закупени - от­беляза Райм. - Както и предишните. Няма да ни бъдат от голяма полза. Виж дали нещо не е полепнало по тиксото.

Сакс и Бен се заеха с рулото и го заоглеждаха с лупа. От­криха трески, но под микроскопа се разбра, че са от дъските на воденицата.

— Нищо - каза Сакс.

След това Бен взе картата на окръг Пакенок. На нея с кръстчета и стрелки беше означен пътят на Гарет от Блаку­отър Ландинг към воденицата. Тук също нямаше етикет от магазин. Не беше означено и накъде е искало да ходи момче­то след воденицата.

Райм се обърна към Бел:

— Имате ли АЕСА?

— Какво?

— Апарат за електростатичен анализ.

— Дори не съм го чувал.

— Използва се за откриване на неравности по хартия. Ако Гарет е използвал картата за подложка, ще разберем какво е писал.

— Е, нямаме. Да се обадя ли в щатската полиция?

— Не. Бен, освети картата с фенерче под ъгъл. Виж дали няма някакви драскотини.

В продължение на десет минути Бен оглежда всеки санти­метър на картата. За съжаление не откриха следи от писане.

— Кажи ми за кутията, Сакс. Къде я намери?

Бен вдигна кутията от масата. Райм надникна вътре.

— Люси я намери в мелничното помещение - обясни Сакс.

Райм нареди на Бен да огледа другата карта:

— Провери за следови улики по гънките. Разтвори я над някой вестник.

От картата се посипа пясък. Райм веднага забеляза, че е морски. Песъчинките бяха светли, не матови, както ако бе­ше от вътрешността на страната.

— Пусни го на хроматографа, да видим дали няма да отк­рием нещо интересно.

Бен включи апарата и той затрака. Вече работеше със сръчността на специалист.