![Убийте Райм [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/4/ubijte-rajm-calibre-2-47-0-download.jpg)
Убийте Райм [calibre 2.47.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийте Райм [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
— Ще оттегля първото обвинение в убийство, а второто ще пишем убийство по невнимание - предложи прокурорът.
Фредерикс се замисли за момент.
— Я да видим какво мога да направя.
Стана и излезе.
Токчетата му затракаха по коридора към килията на клиента му.
Върна се след пет минути. Не изглеждаше никак доволен.
— Какво е положението? - попита Бел, обезкуражен от изражението на адвоката.
— Нямате късмет.
— Отказва ли да говори?
— Категорично.
— Ако знаеш нещо и не ни казваш, Кал, хич не ми пука за отношенията адвокат-клиент... - предупреди Бел.
— Нищо подобно, Джим, наистина. Той твърди, че защитава момичето. Казва, че там, където я е завел, ѝ е добре и че трябва да търсите мъжа с тъмния гащеризон и бялата риза.
— Дори не може да ни го опише, а и да го направи, утре ще промени описанието, защото само си измисля.
Макгуайър заглади мазната си коса. Защитникът използваше „Акванет“, Сакс го надушваше. Обвинителят пък беше привърженик на „брилкрийм“.
— Слушай, Кал - каза прокурорът. - Това си е твой проблем. Предложението е направено. Ако помогнеш да открием момичето и то е още живо, оттегляме обвиненията. Иначе отиваме на съд. Момчето никога няма да излезе! Много добре го знаеш!
За момент настъпи тишина.
След известно време Фредерикс се обади:
— Имам една идея.
— Така ли? - измърмори скептично Макгуайър.
— Слушайте сега... Преди години имах един случай в Албърмарл. Една жена твърдеше, че синът й избягал от къщи. Не звучеше много правдоподобно.
— Случая „Уилямс“ ли? Онази, чернокожата?
— Същият.
— Слушал съм за него - намеси се Бел. - Бил си ѝ адвокат.
— Да. Разказваше ни врели-некипели, освен това имаше някакво психическо разстройство. Наех един психолог от Ейвъри с надеждата да ми даде заключение за невменяемост. Той ѝ направи някои изследвания. По време на един от сеансите тя се разприказва и ни каза всичко.
— Хипноза ли, тези глупости за събуждане на стари спомени ли? - попита презрително Макгуайър.
— Не, друго е. Казва се „метод на празния стол“. Не знам как точно действа, но жената наистина се разприказва. Трябваше ѝ съвсем малко. Хайде да извикаме онзи психолог и да си поговори с Гарет. Момчето може да заговори и да се вразуми... Но... - Сега адвокатът заби пръст в гърдите на шерифа. - всичко, което каже, остава тайна, освен ако съдебният настойник и аз не сме съгласни да го разгласим.
Бел кимна.
— Обади му се - съгласи се Макгуайър.
— Добре.
Фредерикс веднага се запъти към телефона в другия край на стаята.
— Извинете? - каза Сакс.
Адвокатът се обърна.
— Този случай... „Уилямс“...
— Да?
— Какво стана? Детето наистина ли беше избягало?
— Не, майка му го убила. Завързала му камък на врата и го удавила в езерото зад къщата. Хей, Джим, как да набера за външен разговор?
Мери Бет изкрещя толкова силно, че ѝ се стори, че си е повредила гласните струни.
Мисионера, който отново се беше показал от гората, спря и се огледа.
— Насам! Помощ! - изкрещя отчаяно Мери Бет.
Той погледна бегло бараката, после понечи да си тръгне.
Тя си пое дълбоко дъх, спомни си как изпукваха кокалчетата на пръстите на Гарет, как я гледаше с навлажнени очи, как се беше възбудил. Помисли си за отчаяната борба на баща ѝ със смъртта, за Вирджиния Деър... и нададе най-силния писък в живота си.
Този път Мисионера спря и погледна бараката. Свали шапката си, остави въдицата и кутията и се затича към нея.
„Благодаря ти, Боже... Благодаря!“
Тя заплака от радост.
Беше слаб мъж около петдесетте, загорял от слънцето, въпреки че лятото едва започваше. Очевидно прекарваше повечето от времето си сред природата.
— Какво има? - попита той, когато стигна на десетина метра от нея; беше се задъхал от тичането и забави ход. - Добре ли сте?
— Моля ви! - изхриптя тя.
Болката в гърлото ѝ бе непоносима. Тя изплю още кръв.
Той се приближи до счупения прозорец.
— Как да ви помогна?
— Не мога да изляза. Отвлякоха ме...
— Отвлекли ли са ви?
Мери Бет избърса мокрото си от сълзи и пот лице:
— Едно момче от Танърс Корнър.
— Чакайте... май чух нещо за този случай. Казаха го по новините. Значи вие сте тази, която е отвлякъл?
— Да.
— Той къде е сега?
Тя се опита да заговори, но гърлото я заболя още по-силно. Пое си дълбоко въздух.
— Не знам. Срощи тръгна нанякъде. Моля ви... имате ли вода?
— Имам една манерка при такъмите. Сега ще ви донеса.
— Обадете се на полицията. Имате ли телефон?
Той поклати глава:
— Вкъщи. Нямам мобифон. Ранена ли сте?