Убийте Райм [calibre 2.47.0]

— Имате ли закон за бандеролите? - попита Сакс.

— Да, и го спазваме много строго. Гласи, че преди да пи­еш от бутилката, трябва да свалиш бандерола.

На Сакс ѝ бяха нужни няколко секунди, за да разбере ше­гата. После се засмя:

— Искаш ли нещо по-силно?

— Не, благодаря.

Сакс излезе след малко с чаша пенлива бира „Сам Адамс“ и седна до Люси. Разказа ѝ за разговора между Макгуайър и Фредерикс и за психолога.

— Дано да свърши работа - каза Люси. - По Аутърбанкс сигурно има хиляди стари постройки. Трябва малко да стес­ним периметъра на издирването.

Поседяха мълчаливо няколко минути. Някакво хлапе пре­мина с раздрънкания си скейтборд и бързо изчезна от погле­дите им. Сакс отбеляза, че не е видяла много деца в града.

— Така е - съгласи се Люси. - Не съм се замисляла преди, но тук наистина няма много деца. Предполагам, че повечето млади се преместват в по-големи градове или по-близо до магистралата. Танърс Корнър не е много интересно място за живеене.

— Ти имаш ли деца? - попита Сакс.

— Не. Навремето с Бъд не се решихме. После се разде­лихме. Сега съжалявам.

— От колко време си разведена?

— От три години.

Сакс се изненада, че не се е омъжила повторно. Беше мно­го привлекателна, особено очите ѝ. Докато работеше като фотомодел в Ню Йорк, преди да реши да защитава закона като баща си, Сакс се бе срещала с много красиви жени. В повече­то случаи обаче очите им бяха безизразни. Ако очите не са красиви, бе заключила тя, и самият човек не е привлекателен.

— О, сигурно ще срещнеш някого - увери я Сакс.

— Работата ми е достатъчна - отвърна бързо Люси. - Чо­век не може да има всичко в живота.

Сакс усети, че събеседницата ѝ крие нещо, нещо явно я измъчваше. Почуди се дали да я разпитва още.

— В окръг Пакенок сигурно има хиляда мъже, които са готови да излязат с теб - каза предпазливо.

Люси помълча малко.

— Всъщност не излизам много с мъже.

— Така ли?

Сакс огледа прашната, пуста улица. Люси си пое дъх да каже нещо, но вместо това отпи голяма глътка от чая си. После, съвсем импулсивно, призна:

— Спомняш ли си... казах ти, че имах здравословен проб­лем.

Сакс кимна.

— Рак на гърдата. Не беше в напреднал стадий, но лека­рят каза, че може би ще се наложи двойна ампутация. Така и направиха.

— Съжалявам. Подложи ли се на лечение?

— Да. Известно време ходих без коса. Интересен вид имах. Сега съм добре. Странно откъде ми дойде това на главата. В рода ми никой не е имал рак. Баба ми е здрава като бик. Майка ми още работи на пълен работен ден в резервата „Матамускийт“. С баща ми правят преходи из Апалачите по два-три пъти годишно.

— Заради облъчването ли не можеш да имаш деца?

— О, не. При терапията използваха предпазен екран. Прос­то... Предполагам, че просто не ми се излиза с мъже. Нали знаеш къде искат да пипнат, след като те целунат...

Сакс не можеше да спори по този въпрос.

— Излизам с някой хубав мъж, пием кафе или нещо дру­го, а аз през цялото време се притеснявам какво ще си по­мисли, като разбере. Накрая той ме търси няколко пъти, а аз не смея да вдигна телефона.