Убийте Райм [calibre 2.47.0]

— Приемните му родители не трябва ли също да дойдат?

— Би трябвало. Обадих им се, но Хал каза момчето да се оправя само. Дори не ми позволи да говоря с Маги - майката.

— Гарет не е отговорен за действията си. Той е дете!

— Преди предявяването на обвиненията ще му назначат съдебен настойник. Не се тревожете, няма да го оставим така.

Сакс се обърна към лекаря:

— Какво смятате да правите? Какъв е този тест на праз­ния стол?

Доктор Пени погледна адвоката, който кимна, и обясни:

— Не е тест, а вид терапия, метод, който дава много бър­зи резултати при изследването на някои видове поведение. Ще накарам Гарет да си представи, че Мери Бет седи пред него, и да ѝ говори. Да ѝ обясни действията си към нея. Надя­вам се да го накарам да си даде сметка, че е извършил нещо нередно, че ѝ е причинил болка. Да разбере, че тя иска да се върне вкъщи, и така да го убедя да ни каже къде я е затво­рил.

— Мислите ли, че ще успеете?

— Методът всъщност не е предназначен за такива случаи, но мисля, че ще заработи.

Адвокатът погледна часовника си:

— Готов ли си, докторе?

Лекарят кимна.

— Да вървим тогава.

Влязоха в стаята за разпити.

Сакс остана в главното помещение. Наля си чаша вода и отпи бавно. Когато дежурният полицай зачете отново вест­ника си, тя бързо се вмъкна в стаята за наблюдение, където бе монтирана видеокамерата, записваща разпитите. Поме­щението беше празно. През огледалното стъкло Сакс видя Гарет в средата на стаята за разпити. Лекарят стоеше до ма­сата. Кал Фредерикс седеше със скръстени ръце в ъгъла. Бе­ше преметнал единия си крак върху другия, така най-добре личеше колко са високи токовете му.

Пред Гарет бе поставен празен стол.

На масата имаше няколко запотени кутии кола.

Сакс чу гласа на психолога в пращящия микрофон над главата си:

— Гарет, аз съм доктор Пени. Как си?

Момчето не отговори.

— Доста горещо е тук, а?

Гарет продължаваше да мълчи. Наведе глава и изпука с кокалчетата на палеца и показалеца си. Звукът се чуваше и в стаята за наблюдение. Сакс усети, че и тя е започнала да чо­върка кожата около показалеца си. Беше го разкървавила. Веднага спря и изпъна ръце до тялото си.

— Гарет, искам да ти помогна - продължи лекарят. - С адвоката ти, господин Фредерикс, се опитваме да облекчим присъдата ти. Можем да ти помогнем, но трябва да ни съдей­стваш.

— Ще се опитаме да научим някои неща, Гарет - заговори Фредерикс. - Всичко, което кажеш, ще си остане между нас. Без твое разрешение няма да кажем нищо на никого. Разби­раш ли?

Момчето кимна.

— Запомни, Гарет - продължи лекарят, - ние сме на твоя страна... Искаш ли да опитаме нещо?

Момчето почеса подутината на лицето си.

— Добре.

Пени кимна към празния стол:

— Виждаш ли този стол?

— Виждам го.

— Ще си поиграем една игра. Представи си, че на стола седи някой наистина важен човек.

— Като президента ли?

— Не, някой, който е важен за теб. Представи си, че седи пред теб. Какво искаш да му кажеш? Бъди честен с него. Кажи му онова, което най-много ти се иска да му кажеш. Сподели тайните си с него. Ако си му ядосан, кажи му го. Ако го обичаш - също. Ако го желаеш (както мъж желае жена), кажи му го. Можеш да говориш, каквото си поискаш. Никой няма да ти се разсърди.