Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- Както сама виждаш - поде Темпъл, - аз съм дебела.
Луси преглътна.
- Трудно бих те нарекла дебела. - Въпреки всичко Темпъл все още изглеждаше много по-добре от повечето туристи, които слизаха от ферибота. Ала това далеч не означаваше, че е гъвкавата фурия, която публиката познаваше.
- Не е нужно да си любезна - заяви Темпъл.
- През пролетта Темпъл имаше някои лични проблеми, заради които натрупа малко излишни килограми... - подхвана Панда.
- Не измисляй оправдания. - Тихият дрезгав глас на обучаващ сержант се превърна в гръмогласно ръмжене. - Аз съм дебела мърла.
Луси го погледна.
- А ти къде се вписваш в тази картинка? - Замълча за миг. -Въоръжен ли си?
- Темпъл ме нае да и помогна да си възвърне формата - осветли я той. - И това не те засяга.
- Ти си неин личен треньор?
- Не точно.
- Аз не се нуждая от треньор - отряза Темпъл. - Нужен ми е някой, който да ме дисциплинира.
- Да те дисциплинира? - В главата на Луси се мярна поредица от видения с камшици и бухалки. Устните на Панда се извиха в неприятна усмивка, сякаш бе прочел мислите й. Луси му обърна гръб. - И какво по-точно включва това дисциплиниране?
- С Панда обмислихме стратегията - отвърна Темпъл. -Шоуто „Островът на дебелите“ започва през септември, точно след три месеца. Тъй като аз явно не мога да се контролирам, наех Панда, който да осигури подходящата обстановка, за да възвърна формата си.
С ъгълчето на окото си Луси видя, че „дисциплинаторът“ на Темпъл оглежда спретнато подредените рафтове. Запрелиства с показалеца си изданието на „Фаровете на езерото Мичиган“, което бе измъкнал от рафта, нарушавайки идеалния ред.
- И тази къща е „подходящата обстановка“? - попита Луси.
- Едва ли в този вид мога да се появя в някой спа център. Нуждая се от пълно уединение - промърмори Темпъл и додаде горчиво: - От мой личен „остров на дебелите“, ако щеш.
С нехайно движение на китката и проблясване на скъпия часовник от неръждаема стомана, Панда събори томчето на „Справочник на птиците, обитаващи Северна Америка“. Луси все още не можеше да преглътне новия му облик на модел от корицата на „Джентълмен Куотърли“. Изобщо не се вписваше в образа му.
- В миналото Панда ме е охранявал - заговори Темпъл. -Когато си спомних, че притежава тази къща, настоях да дойдем тук. „Мисията невъзможна“ в действие. Долетях с частен самолет. Той ме посрещна на пистата и ме докара тайно тук като контрабандна стока, скрита на задната седалка на колата му.
- Разбирам защо вие двамата сте тук - рече Луси, макар да не проумяваше напълно, - но какво ви кара да мислите, че аз ще остана?
- Защото аз имам нужда от прикритие.
- Прикритие?
- Диетата ми изисква специална храна - поясни Темпъл, - а Панда не прилича на някой, който ще ходи до града, за да купува разхлабителни чайове и житни кълнове.
Луси също не се виждаше като жена, която ще купува подобни неща, но започваше да схваща смисъла на ставащото, колкото и абсурдно да изглеждаше.
Панда побутна високата подова лампа с върха на стилния си, безупречно лъснат чепик с пискюли, който й се искаше да смачка с войнишките си боти.
- Ще остана тук със седмици - продължи Темпъл. - Ами ако поискам да си купя брой на „Уоменс Хелт“ или „Воуг“? Хидра-тиращ крем или продукти за коса? Или да кажем „Тампакс“9, за бога?
Кракът на Панда застина до коженото кресло с облегалка, което смяташе да избута в ъгъла.
- Можеш да си поръчаш всичко това по интернет - изтъкна Луси.
- И ще го направя, но някои неща ще ми потрябват веднага. А и как ще обясним защо се изхвърля боклук за двама, вместо за един? Аз обичам да суша спортните си екипи на открит простор. Женски дрехи. Искам да имам възможност да плувам. Ако някой турист излезе с лодка в залива и забележи жена във водата, не мога да допусна да заподозре, че е някоя друга, а не ти. Съществуват стотици начини да ме разкрият, ако в къщата няма друга жена, а ако това се случи, с кариерата ми е свършено. Сега разбираш ли?
Луси се зачуди защо Темпъл не е помолила някоя от приятелките си да я придружи. Но си каза, че Темпъл не прилича на жена, която има цял орляк от близки приятелки.