Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Темпъл затъкна дръжките на очилата в деколтето на туниката.
- Луси, аз осъзнавам, че сама по себе си ти също си важна особа и разбирам колко ти е трудно в момента. Освен това ми е ясно, че си смятала да останеш тук сама. Появата ми нарушава уединението ти и искам да те компенсирам за това... - Критичният й поглед се спусна от дредовете до войнишките боти. - Ще те тренирам безплатно.
Луси бе твърде потресена, за да отговори.
- Вземам от частните си клиенти по шестстотин долара на час. Зная, че е истинско безобразие, но това кара хората да се отнасят сериозно към тренировките. - Темпъл смръщи вежди, докато оглеждаше ръцете на Луси от лакътя нагоре, и то не заради татуировките, както Луси подозираше. После погледът й се отмести преценяващо върху бедрата на Луси, които се подаваха от шортите и едва сега започваха да възвръщат обичайната си форма благодарение на домашно приготвения й хляб. - Но за теб ще измислим друга мотивация.
- За съжаление, Луси се отнася твърде сериозно към мързела си - обади се Панда с присвити устни. - Съмнявам се, че тя ще иска да тренира съвестно.
- Наистина нямам подобно намерение - уточни Луси припряно. - Съжалявам, но навярно няма да мога да ти помогна. -Във всеки случай не и в присъствието на Панда.
- Разбирам. - Темпъл лепна на лицето си уверената усмивка, която пазеше за публиката, усмивка, която Луси добре познаваше, тъй като често я използваше. - Предполагам, че съм се надявала... - Облиза устни. - Ако някой ме види... Ако разбере защо съм тук... - Брадичката й се вдигна с няколко сантиметра. - Панда ми каза, че няма да останеш.
На Луси никак не й се нравеше Панда да прогнозира поведението й.
Брадичката на Темпъл се повдигна с още няколко сантиметра.
- Аз наистина... не биваше да разчитам на това. Аз...
И тогава всичко се сгромоляса. Показната усмивка се стопи. Злата кралица сведе глава, раменете й увиснаха, гърбът й се приведе, а в очите й заблестяха сълзи.
Гледката на тази властна особа, смазана от болка заради провалените си планове, би трябвало да е донякъде удовлетворяваща. Вместо това беше сърцераздирателна. Темпъл явно не бе свикнала да губи самообладание, а още по-малко да моли за помощ. Каквато и да бе причината да напълнее, тя все още я гнетеше.
Луси не искаше да напуска острова. Това щеше да означава да се раздели с Вайпър, а за нея това все още бе немислимо. Освен това означаваше, че следващата седмица по същото време, покачена на високи токчета, ще чука на вратите на оглавяващите списъка с петстотинте най-богати хора в света с протегната ръка. Вместо това тя искаше да плава с лодка където й скимне, да седне и да пише в кабинета, който бе изчистила, да маже пресен домашен мед върху филия от хляба, изпечен от нея. Искаше да пие сутрешното си кафе на верандата и да гледа как процъфтява лавката на Бри. Щеше да й липсва онзи малък мушморок Тоби.
За разлика от Темпъл, Панда едва не подскачаше от щастие заради решението на Луси.
- И без това Луси ще те разсейва - изтъкна той на своята работодателка. - Така ще е по-добре.
По-добре за него.
Луси не искаше да дели своята къща със Злата кралица от „Островът на дебелите“. Но още по-важно бе, че не искаше да дели един покрив със Злия телохранител. Все пак къщата бе голяма, а Темпъл изглеждаше съсипана. А Луси отлично разбираше това.
- Ще пробвам да остана за ден-два - рече тя накрая. - Но не обещавам нищо повече.
Панда, който бе разчитал, че тя ще замине, никак не остана доволен.
- Очевидно не си го обмислила добре.
- Ще останеш? - Темпъл мигом се преобрази. Изправи гръб. Очите й грейнаха. - Не мога с думи да изразя безкрайната си благодарност. И честно казано... Тялото ти също ще ми е благодарно.
Луси искрено се съмняваше в това, но й предстоеше да извоюва една много по-важна победа. Да отстои територията си.
- Голямата спалня на горния етаж ще бъде идеална за тренировки, след като се почисти. Зная, че ще искаш Панда да е близо до теб. На втория етаж има четири спални и две големи бани, така че ще разполагате с достатъчно място. - Луси нямаше намерение да отстъпва спалнята на първия етаж с плъзгащите се врати, от които се излизаше на верандата, водеща към задния двор, и тя може да излиза и влиза, без да се натъква на някого от тях. Ако всичко се нареди както трябва, щеше да се среща с тях само в кухнята, а тя определено подозираше, че Темпъл едва ли ще се задържа дълго там.
Подмина без внимание мръщенето на Панда, когато предложи на Темпъл да я разведе наоколо.
- В момента на горния етаж не е много приятно, но два камиона за стари мебели и една щателна дезинфекция ще оправят положението.