Илиада [bg]

Никой не ще ме прогони от боя със сила и хитрост, колкото той и да иска, щом същото аз не желая: толкова глупав не съм се родил в Саламин и пораснал.“ Тъй рече. Те се замолиха дружно на Зевса Кронида. [200] Всеки говореше тъй, към небето широко загледан: „Татко наш Зевсе, царуващ на Ида, велик и преславен! Дай на Аякс да спечели победа и слава блестяща! Ако и Хектор обичаш и грижа за него ти имаш, дай и на двамата сила и слава, напълно еднакви!“ [205] Шепнеха тъй, а Аякс си надяваше мед светозарна. Щом като всички доспехи облече на своето тяло, тръгна тогава грамаден, подобен на страшния Арес, който се впусна сред боя с мъжете, прочути смелчаци, пращани да се сражават от Зевс с душегубна жестокост. [210] Тъй се надигна Аякс исполински, защита ахейска, с лека усмивка на строго лице и със крачки големи стъпваше бавно, размахвайки своето копие дълго. Радост обхвана аргийци, когато видяха едряка, трепет ужасен прониза телата на всички троянци. [215] Даже сърцето на Хектора трескаво почна да бие, ала не можеше вече назад да се върне и скрие между войските, понеже бе сам предизвикал двубоя. Близо пристъпи Аякс със гигантския щит като кула, щит седмокожен и меден, направен изкусно от Тихий, [220] майстор кожар най-прославен, отдавнашен жител на Хила, който приготви му някога щита огромен със седем кожени реда, а осмия меден отгоре настави. С него пред свойте гърди Теламонов Аякс исполински близо до Хектор застана и тъй самохвално му каза: [225] „Хекторе, ти ще узнаеш от нашето единоборство тука какви храбреци се намират сред тези данайци и без Ахила, разбиващ войските със лъвска сърцатост! Той си почива покрай мореходните кораби вити, люто разсърден на цар Агамемнон, водач на войските. [230] Ний сме мнозина герои, достойни със теб да се бием. Хекторе, пръв76 т’и започвай двубоя и лютата схватка!“ А шлемовеецът, гордият Хектор така му отвърна: „Богороден Аякс Теламонов, водач на войските! Мен ти недей да изпитваш тъй, сякаш съм малко момченце [235] или девица, която не знае делата военни. Имам аз опит във битки и кървави мъжеубийства. Щита си кожен умея да движа наляво и дясно. Аз се сражавам със него без отдих и смело пред всички. Зная да влизам в метежния бой с колесниците бързи, [240] зная и жестоко да водя и бой ръкопашен отблизо, ала с измама не искам да стрелям в такъв като тебе, след като дълго съм дебнал: открито дано те улуча!“ Рече, замахна и в миг дългосенното копие хвърли. Тежко удари Аякса във страшния щит седмокожен, [245] в медния пласт го умери, а той беше осмият в щита. Острото копие мина шестте разпокъсани слоя, в седмата кожа заседна. А втори Аякс богоравен с яд дългосенното копие свое направо запрати. Точно попадна във кръглия щит на прочутия Хектор, [250] крепкото копие с екот премина през щита му светъл и през изкусно кованата броня проникна дълбоко; то му раздра и хитона във долната част до корема. Хектор чевръсто се сведе и черната гибел отбягна. Двамата мигом измъкнаха своите копия дълги. [255] Те се нападнаха стръвно, подобно на лъвове хищни или на диви глигани, със ярост и мощ несломима. Хектор уцели му щита в средата със копие остро, ала медта не прониза, върхът се преви и огъна. После се спусна Аякс и замахна във щита на Хектор, [260] с копие щита проби и отблъсна героя нападащ. Шията зле му засегна и рукнаха кърви възчерни. Но шлемовеецът Хектор Приамов не спря да се бие, малко отстъпи назад и с ръката яка подигна камък огромен, възтъмен и ръбест, лежащ сред полето, [265] тежко удари Аякса във страшния щит седмокожен тъкмо в средата: и цялата медна обковка отекна. Вдигна Аякс Теламонов с ръцете си камък по-едър. Сила безмерна напрегна, размаха го и запокити. В миг воденичният камък разкъса на Хектора щита, [270] а коленете му болно засегна. Притиснат от щита, Хектор се възнак събори, но бог Аполон го изправи. Щяха сега да се бият със мечове в бой ръкопашен, ако не бяха дошли глашатаи на Зевс и на смъртни, двамата мъдри вестители77 — лично Тидей и Талтибий: [275] първият беше троянец, а вторият беше ахеец. Всеки си скиптъра вдигна сред двамата видни герои. Опитен в мъдри съвети, Идей заговори тогава: „Рожби любими! Сега прекратете войната и боя. Облакосборецът Зевс ви и двама еднакво обича. [280] Двамата вие сте смели; това го разбираме всички. Вече е нощ и разумно е всеки нощта да зачита.“