Галерия на мъртвите [bg]

Трейси и Хънтър чукнаха чашите си.

— Знам, че не говориш за работата си — каза тя, след като барманът се върна към задълженията си. — Затова дори няма да питам, но ако си в настроение да говориш за нещо, знаеш, че съм страхотен слушател, нали?

Двамата отпиха малки глътки.

— Обединяваме сили с ФБР по това разследване — каза той след кратко мълчание.

Откровението му едва не накара Трейси да се задави — трийсет процента от неочакваната новина и седемдесет процента, защото Хънтър беше решил да сподели с нея нещо за някое от разследванията си. Не го беше правил досега.

Тя бързо отпи още една глътка уиски.

— За същия случай ли говориш, когато се наложи да напуснеш лекцията в университета?

Той кимна.

— Но вие едва… — Трейси млъкна, когато осъзна какво пропуска. — Вие не сте поискали помощ, нали? Те са се самопоканили.

Хънтър отново кимна.

Трейси преподаваше обща психология и криминална психология в Калифорнийския университет. Много добре знаеше как действа ФБР. Знаеше, че със съвсем малки изключения ФБР оказва съдействие в разследване на убийство, ако първичната правоприлагаща агенция официално поиска помощта им.

— Тогава това означава, че каквото и да е, престъплението не е първото от серия и че е преминало щатските граници, вероятно дори държавните — отбеляза тя.

Отговорът на Хънтър беше движение на веждите, последвано от глътка уиски.

— Щом не сте поискали помощ, те определено са разбрали много бързо — добави Трейси.

— Грешката е моя — каза Робърт.

Въпреки че беше любопитна, Трейси реши да не го разпитва повече. Ако искаше да й каже нещо, той щеше да го направи.

— Работили ли сте с ФБР и преди?

— Не и в този формат. Неотдавна им помогнах в един случай, но бях в отпуск. Не беше съвместна работа.

— Ще трябва ли да заминеш за Куонтико?

— Не. Ще работим в централата на ФБР в Уестуд, Лос Анджелис.

Трейси не се опита да скрие колко доволна остана от този отговор.

— О, добре. Нали ще излезем на вечеря утре?

Хънтър съвсем беше забравил за плановете им да вечерят заедно, но с нищо не издаде този пропуск на паметта.

— Да, разбира се.

Трейси отново се усмихна.

— Тоалетните отзад ли са?

Хънтър кимна.

— Връщам се веднага. — Тя отпи още една глътка от уискито си и взе чантата си.

Тоалетните бяха в дъното на къс коридор, до стилно обзаведена зона за отдих. Трейси се подсмихна, когато видя табелките на вратите.

На тази вдясно пишеше „Уиски”, а на другата вляво — „Ванилова водка и сок от червени боровинки”.

„Нищо чудно, че барманът се изненада толкова много“ — помисли си тя.

В същия момент от мъжката тоалетна излезе мъж на около трийсет пет години, висок метър и осемдесет. Беше с черна тениска, сини джинси и черни ботуши. Той видя Трейси, спря и се усмихна.

— Еха — каза мъжът, бавно плъзгайки поглед от лицето до гърдите й и после надолу чак до обувките. — Хубавелка си, а? И гримът ти мноооого ми харесва.