Истанбулска загадка [bg]

Избелели икони покриваха всички стени. Представих си как е изглеждала залата преди хиляда години, когато са имали само свещи.

— Мисля, че се отскубнахме от преследвачите си — въздъхна облекчено Изабел.

Взираше се в мозайките, сякаш все още благоговееше пред тях, макар да идваше често тук.

— Много малко хора знаят за това място — обясни тя. — Истанбул все още пази много тайни. — Гласът й отекна в помещението.

— Невероятно! — възкликнах. — А кой е собственикът? — Очаквах да назове някоя институция.

— Един приятел… Превръща сградата в елитна градска къща. Убеди ме да му свърша малко работа. Започнах да реставрирам мозайките още щом дойдох. Нуждаех се от нещо, което да запази разсъдъка ми. Ходих на курс недалеч оттук. Обичам това място, където винаги се чувствам в безопасност.

Дебелата поне петнадесет сантиметра дървена врата, през която минахме, можеше да удържи цяла армия.

— И тук открихме един пласт, който направо ни изуми.

— Какъв пласт?

— Попаднахме на този фалически символ, гравиран на стената отвън. Беше покрит с мазилка и тухли, но когато всичко се разкри, стана ясно като бял ден…

— Това са открили и в Помпей, нали? Не означава ли, че тук е имало публичен дом?

Тя кимна.

— И става още по-удивително. Един човек на име Прокопий написал тайна история на императрица Теодора, съпругата на Юстиниан Велики — императора, поръчал строежа на „Света София“…

— Е, и? — погледнах я аз. — Какво ново? Чел съм за репутацията на Теодора.

— Прокопий твърди, че Теодора започнала като долнопробна проститутка и танцувала гола в бардака пред очите на всички. — Докато говореше, тя се обърна и погледна стените. — Дал е и име на бордея, където тя е работила. Бил наречен „Бърлогата на вълчицата, номер VII“. Тогава всички публични домове имали номера и разрешителни.

Изпитах странно усещане, сякаш пластовете с икони на светци около мен падаха и виждах разгулни картини и зала, пълна с клиенти и проститутки.

— Да не твърдиш, че си намерила бардака на Теодора?

Тя кимна.

— Така мислим. Над фалическия символ има изображение на вълчица, гравирано в стената с номер VII до него. Не може да означава нищо друго.

— Невероятно… — прошепнах аз.

— Казват, че Теодора започнала да обслужва рибари и моряци, живеещи извън града, а после преминала на аристократи, които не искали да ги виждат в бордеите в Централен Константинопол. Накрая изкусила и младия Юстиниан. Спасила и императорската му корона, когато бунтовниците в безредиците Ника опитали да го свалят. Наредила на генерала му да ги избие всичките.

— Защо са наричали бордеите „Бърлогата на вълчицата“?