Лондонски мостове [bg]

63.

Д-р Стенли С. Берген от Скотланд Ярд започна речта си пред няколкото стотици висши полицейски началници и експерти, изпълнили до краен предел голямата заседателна зала. На пръв поглед д-р Берген не беше особено внушителен — заради своите малко над сто петдесет и три сантиметра, почти двеста килограма и шестдесетте си години, — но все още се усещаше, че излъчва солиден авторитет като върховен командир на всичките тези полицейски сили.

Говореше, без да чете от бележките си, като нито за миг не позволи на слушателите да започнат да се прозяват от скука. Сега определено действахме във време, отпуснато ни назаем, и всеки в залата отлично съзнаваше това.

— Стигнахме до критична точка в разследването, когато трябва да приложим на практика отдавна разработените от нас планове за извънредни ситуации. Както на територията на Голям Лондон, тоест заедно с предградията на метрополията, така и в близките му околности — заяви д-р Берген. — Отговорността за координирането на нашите действия трябва да бъде поета от аварийната група за бързо реагиране към лондонското кметство. Аз имам пълно доверие в техните способности. Вие също трябва да им се доверите. А сега да разгледаме плановете за нашите реакции спрямо потенциалните терористични атаки срещу Лондон. Ако получим предупреждение за предстоящо мащабно бедствие, ще поискаме от всички национални радиостанции да ни предоставят ефирно време, за да предупредим лондончаните. Освен това ще бъдат предавани автоматично текстови съобщения за аварийната ситуация по мрежите за мобилни телефони, както и към всичките регистрирани в столицата лични и служебни пейджъри. Други, по-слабо ефективни, методи предвиждат използването на наши коли с високоговорители и мегафони. Достатъчно е засега да се каже, че хората на всяка цена ще узнаят дали разполагаме с някаква нова информация за предстоящата атака. Главният директор на лондонската полиция или министърът на вътрешните работи ще излязат със съобщение по телевизията. Ако действително се стигне до бомбено или химическо нападение, полицията и противопожарните служби ще трябва незабавно да се отправят към района. И след като се изясни какво точно се е случило, засегнатата зона моментално трябва да бъде блокирана или отцепена и въобще изолирана по най-добрия възможен начин. Затова се изисква пожарникарите и полицаите да определят къде ще се простират следните три условни зони: гореща, топла и студена. В горещата зона, ако са останали живи хора, те трябва да бъдат държани там, докато се приключи с химическата и биологичната проверка и обработка. При условие естествено, че това е възможно. Пожарникарите и екипите от спешната медицинска помощ ще изчакат всичко това в топлата зона. Там ще се разположат и съоръженията за обеззаразяване. Студената зона ще се използва за разследването, за командните и контролните автомобили, а също и линейките.