Танцът на Невестулката [bg]

— Тази вечер ще ядем класически таи — специалитети — съобщи той на Люси и децата, които го гледаха как готви. Чувстваше се малко приповдигнат и си напомняше, че не бива да изпуска положението от контрол, особено вкъщи. Може би сбърка, че не пи валиум, преди да започне да готви. Засега бе взел само няколко таблетки ксанакс. — Това, което различава таи от другите югоизточно азиатски кухни, са строгите правила за пропорциите на съставките, особено подправките — обясни той, докато приготвяше плато от издълбани зеленчуци. — Таи е особена кухня, смесица между китайска, индонезийска, индийска, португалска и малайзийска. Обзалагам се, че не знаехте това, Триша и Ерика.

Момиченцата се засмяха малко объркани — толкова приличаха на майка си.

Джефри постави няколко жасминови цвята в косата на Люси. После по един цвят в косата на всяка от близначките. Протегна един цвят и към Робърт, но той се дръпна назад и се засмя.

— Нали няма да е прекалено люто, скъпи? — обади се Люси. — Заради депата.

— Разбира се, децата, скъпа. Като говорим за люто, истинската лютивина идва от веществото в сърцевината на тези люти чушлета. То дразни и изгаря всичко, до което се допре, дори кожата, така че е разумно чушлетата да се обработват с ръкавици. Аз не съм с ръкавици, разбира се, защото не съм разумен. Освен това съм малко луд. — Той се засмя.

Всички се засмяха. Но Люси изглеждаше разтревожена.

Шейфър сервира вечерята сам, без чужда помощ и съобщаваше името на всяко ястие първо на таи, а после на английски.

— Плаа меук яанг, или печена писия. Много вкусна. Миенг кум — пролетни рулца с изненади. Супер. Плаа яанг каенг фет, риба на грил с червен къри сос. Невероятна. Но е малко люта. Хммм.

Той ги наблюдаваше как предпазливо опитват всяко ястие. Когато опитаха рибата, от очите им бликнаха сълзи. Ерика се задави.

— Татко, много е люто — оплака се Робърт, преглъщайки с мъка.

Шейфър се усмихна и кимна невъзмутимо. Обожаваше това — рукналите сълзи, болката по лицата на съвършеното му малко семейство. Наслаждаваше се на изтънченото удоволствие да вижда страданието им. Все пак бе успял да превърне вечерята в мъчителна игра.

В девет без петнайсет целуна Люси по бузата и се отправи на редовната си разходка, както наричаше нощните си излизания. Качи се в ягуара и измина няколкото пресечки до „Фелпс Плейс“, тиха уличка без много улични лампи.

Взе щедра доза торазин и либриум, после си инжектира торадол. Пи и още ксанакс.

След това отиде да посети лекарката си.