Убийството на Линда [bg]

Когато хеликоптерът на Нюландер кацна на летището в Смоланд около миля от Векшо, комитетът по посрещането вече го чакаше, а корпусът се бе погрижил да обезопаси района от външни лица.

Началникът на областното управление се беше върнал от вилата си и дори бе сменил късите гащета и хавайската риза със сив костюм с вратовръзка, макар живакът да наближаваше трийсет градуса. До него стоеше комисар Бенгт Улсон, също в спретната униформа. И от двамата се лееше обилна пот.

Самият Нюландер пристигна в безупречно облекло и без дори следа от телесни течности по него. Въпреки времето Нюландер носеше същите дрехи като преди седмица, когато Бекстрьом влезе в кабинета му, плюс предизвикателно вирната фуражка, която си сложи веднага щом слезе от хеликоптера. Картинката допълваха чифт тъмни слънчеви очила без рамки с рефлексни стъкла и жокейски камшик. Последното предизвика известно недоумение сред околните, защото от Брандклипарен не се виждаше и следа.

Новодошлото подкрепление първо се погрижи да „разузнае условията, при които корпусът ще проведе акцията“, тоест Векшо и околностите. Отчасти за да „прислуша“ средата, отчасти за да открие подходящо място за „десант“ на силите, отчасти и за да определи „най-подходящия район“ за залавяне на извършителя.

— Но нима може да го планирате предварително? — възрази началникът на областното управление, който седеше на задната седалка на джипа, притиснат от шест мълчаливи фигури в камуфлажни униформи. — При условие че… не знаете кой е извършителят. Все още не — додаде той с извинителен тон.

— Отговорът е да — обади се Нюландер от предната седалка, без дори да извръща глава. — Всичко е въпрос на планиране.

Няколко часа по-късно Нюландер приключи. Отклони молбата за съвещание в кабинета на местния началник, планирания обяд и другите формалности с обяснението, че се налага да лети за Гьотеборг по подобна работа. Сътрудникът му щял да остане във Векшо и да уточни нужните подробности с Улсон.

— Искам обаче да се видя с моите хора — каза ШГДКП и след четвърт час се насочи към помещенията, където работеше разследващата група.

„Какво става, по дяволите? — запита се Бекстрьом, когато чу олелията в коридора и зърна първата фигура в камуфлажно облекло. — Да не е избухнала война?“

Нюландер застана на вратата и кимна на всички. Все едно нефтен танкер се издигна между две морски вълни. После придърпа Бекстрьом настрана и дори го потупа по рамото.

— Разчитам на теб, Острьом — каза Нюландер. — Погрижи се да го заловят веднага.

— Разбира се, шефе — увери го Бекстрьом и кимна на отражението си в очилата на големия началник. „Благодаря най-покорно, Мутро“, помисли си Бекстрьом.