Един ден от залеза на света [bg]

Шоуто свърши.

— Красиво беше — каза Роузи.

— Този комик направо ме умори от смях — рече Ван. — Татко, хайде да останем и да гледаме филма от началото.

— Безсмислено е.

— Нищо. Дойдохме. Платихме си, за да влезем. Нека да знаем за какво сме си дали парите.

— Искаш ли, Роузи?

— Нямам нищо против, татко. Щом вие искате.

— Добре — рече той. — Да се върнем на местата, на които бяхме седнали.

Той прочете надписите на филма, имената на хората, които го бяха реализирали, и действително в създаването му участваха шестима писатели. После гледаха филма отначало.

Когато стигнаха до мястото, от което го бяха гледали първия път, Ван и Роузи бяха задрямали. Станаха, излязоха на улицата и се качиха на такси.

Госпожица Макдугъл ги чакаше.

— Лора се обади по телефона — каза тя. — Иска да й звъннеш в гримьорната.

Той прегърна децата и каза лека нощ.

— Страшно съм развълнувана — заговори Лора по телефона. — Публиката много хареса изпълнението ми. Много по-добро е. Хората се смяха дори на места, където не ми се вижда смешно. Просто трябваше да ти кажа. Сега е вторият антракт и вече трябва да тичам. Искаш ли да ме вземеш от гримьорната?

— Не.

— Защо?

— Защо просто не хванеш такси и не се прибереш вкъщи?

— Ще останеш ли? Толкова съм развълнувана и щастлива. И другите актьори също. Просто не могат да повярват, че мога да играя толкова добре. Продуцентът и режисьорът дойдоха да ме поздравят в гримьорната след първото действие. Питаха ме: „Лора, какво се случи?“ Имам още много за учене, нали? Ще ми помогнеш ли?

— Разбира се.

— Дано само пиесата да не претърпи пълен провал. Знам, че най-сетне съм на прав път. Обичам те. Наистина те обичам.

— Разбира се.

— Не, наистина. Обичам те. Винаги съм те обичала. Винаги ще те обичам. Каквото и да стане. Ти обичаш ли ме? Поне малко?

— Нека нещата си останат каквито са. Тръгвай за последното действие.

— Ах, ти! — изкикоти се тя. — Трябва да тичам, но преди това отговори на въпроса ми. Обичаш ли ме мъничко?

— Много.

— Страшно много ли?

— Да.

— Наистина ли?

— Наистина.

Последва доста продължително мълчание и след това тя каза:

— Тогава дано да те изберат за президент. Прибирам се веднага след спектакъла. Чао.

Той затвори телефона. После се обади в „Грейт Нодън“.

— Някакви съобщения за мен?

Служителят нощна смяна прочете шест-седем съобщения, включително и едно от Хари Барагари и две от Зак.