Абсолютен контрол [bg]

- Ранди... Чуваш ли ме?

- Защо питаш за това?

- Просто се опитвам да намеря връзката.

- Каква връзка?

Вече се беше разкрила и нямаше как да хитрува. Мери изостави всякакви преструвки. Не беше никакъв следовател, а просто съпруга, която искаше да знае истинските обстоятелства около убийството на мъжа си.

- Пътуванията са шестнадесет. Джо твърде често е ходил до Сан Хосе, без да ми каже. Двамата сте били партньори поне през осем от тях. Продължил е да лети дотам дори и след като се преместихме. Предполагам, че точно заради това дойдохме в Остин, за да може Джо да продължи работа по случая, само че оттук. Предполагам, че затова са го убили.

- Мери, не мога да говоря.

- Има нещо гнило в обясненията за смъртта на Джо. Не са верни.

- Ти чу ли ме? Не мога да обсъждам това.

- Стига, Ранди. Говорим за Джо. Ти му беше като по-голям брат. Допускаш ли, че той би влязъл в кола с въоръжен информатор? Смяташ ли, че ще го направи?

- Мери, моля те...

- Изкарват, че е по негова вина, но не е така. Джо знаеше, че е в беда. Беше изплашен. Един уплашен човек няма да се качи в един автомобил с някого, за когото смята, че би могъл да го нарани.

- Мери, спри се. Откъде знаеш, че е бил изплашен?

- Той ми се обади преди, да го убият. Не говорих с него, но ми беше оставил съобщение. Знаеше, че нещо се е объркало. Каза ми да намеря някой на име Сид. Знаеш ли кой е той?

- Не. Не бих могъл да кажа, че знам.

- Ами съдия Анджело Карузо? От Върховния съд на окръг Травис?

- Откъде изрови всичко това? Последния път, когато погледнах, случаят на Джо беше класифициран като поверителен.

Мери поклати глава. Беше се втренчила в бележника и повтаряше с химикала контурите на глупавите сини знаменца. Още една задънена улица. Зачуди се дали Дон Бенет не се беше добрал и до Ранди?

- Сигурен ли си, че наистина не познаваш някого на име Сид? - попита тя отново. - Джо каза, че бил един от добрите.

- Мери, моля те. Престани да задаваш такива въпроси.

Мери се загледа в сините знаменца, които Джо беше нарисувал по цялата страница. Изведнъж се сети какво означаваха те. Ама, разбира се. Беше съвсем очевидно.

- „Семафор“ - изрече тя.

- Какво каза?

- „Семафор“. Защо?

- Мери, млъкни.

- Моля? Да млъкна ли ми каза? Ранди... там ли си?

- Тук съм. Каквото и да правиш, не произнасяй тази дума отново.

- Коя дума?

- Никога не я казвай. Чуваш ли? А сега чао.

- Ранди?

Той беше прекъснал разговора. Тя го набра отново, но се включи гласова поща.

„Ранди. Какво имаш предвид никога да не произнасям тази дума? Коя дума? „Семафор“?"