Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Тук тези двама разговаряха около десетина минути, като безсъмнено разискваха болестта на старата жена горе. В края на десетте минути звънецът на столовата иззвъня живо и веднага бе последван от влизането на мистър Баулс, дебелия доверен лакей на мис Кроли (който беше стоял прилепен до ключалката през време на по-голямата част от разговора). Тогава капитанът излезе, засуквайки мустаците си, качи се на черния си кавалерийски кон, който удряше копита в сламата за голям възторг на събралите се по улицата хлапаци. После погледна към прозореца на столовата, докато се качваше на коня си, който подскачаше и се извиваше елегантно — за миг фигурата на младата девойка се мярна на прозореца, след което изчезна и безсъмнено се качи отново горе, да се залови пак с нежните си и благородни задължения.
Чудно, коя ли би могла да бъде тази млада жена! Същата вечер в столовата сложиха мъничка вечеря за двама. Мисис Фъркин, камериерката, влезе в стаята на господарката си и се засуети там през отсъствието на новата милосърдна сестра — а последната и мис Бригс седнаха пред вкусната си малка вечеря.
Бригс така се задушаваше от обхваналите я чувства, че не можеше да хапне нито парченце месо. Младата личност разряза едно пиле с най-голяма деликатност и така ясно си поиска яйчен сос, че клетата Бригс, пред която бе поставен този деликатес, се стресна, вдигна голям шум с лъжицата за разсипване и отново изпадна в буйна истерия.
— Няма ли да е по-добре, ако дадете на мис Бригс чаша вино? — обърна се младата личност към мистър Баулс, едрия доверен лакей. Той я послуша. Бригс грабна механично чашата, изгълта със задавяне съдържанието й, поизпъшка и взе да чопли пилето в чинията си.
— Смятам, че ще можем сами да си сервираме — каза много учтиво другата личност — и не ще се нуждаем от любезните услуги на мистър Баулс. Мистър Баулс, когато имаме нужда от вас, ще позвъним. — Той слезе долу, където между другото изсипа най-ужасни ругатни върху своя подчинен — невинния помощник-лакей.
— Жалко е, че така тежко приемате нещата, мис Бригс — каза младата личност с хладен, леко ироничен тон.
— Най-скъпата ми приятелка е толкова болна, а н-н-не иска да ме види — промълви със задавяне мис Бригс, отново обхваната от мъката си.
— Не е вече толкова болна. Успокойте се, скъпа мис Бригс. Просто е преяла — нищо повече. Сега е много по-добре. Скоро съвсем ще се оправи. Изтощена е от вендузите и лекарствата, но бързо ще се ободри. Успокойте се, моля ви, и си пийнете още малко вино.
— Но защо, защо не иска да ме види? — заблея мис Бригс. — О, Матилда, Матилда, след двадесет и три годишни нежни грижи! Това ли е отплатата ти към клетата, клета Арабела?
— Не плачете толкова, клета Арабела — каза другата (със съвсем лека усмивка). — Тя не иска да ви види просто защото казва, че не я гледате така добре, както върша това аз. За мене не е никакво удоволствие да стоя будна дяла нощ и бих желала вие да правехте това вместо мене.
— Не съм ли се грижила за тази скъпа постеля в продължение на толкова години? — каза Арабела. — А сега…
— Сега тя предпочита някоя друга. Така е, болните си имат такива хрумвания и те трябва да бъдат удовлетворявани. Когато оздравее, ще си отида.
— Никога, никога — възкликна Арабела, като вдъхваше буйно от шишенцето си с ароматични соли.
— Никога не ще оздравее или никога няма да си отида — кое от двете, мис Бригс? — запита другата със същата дразнеща добродушност. — Ами! За две седмици всичко ще й мине и тогава, аз ще се върна при малките си възпитанички в Куинс Кроли и при майка им, която е много по-болна от нашата приятелка. Вие няма защо да ревнувате от мене, мила ми мис Бригс. Аз съм едно нещастно момиче, без никакви приятели и съвсем безвредно. Ни най-малко не желая да ви изместя от сърцето на мис Кроли. Седмица след като си замина, тя ще ме забрави, а обичта й към вас е плод на дълги години. Дайте ми малко вино, ако обичате, мила мис Бригс, и нека бъдем приятелки. Наистина аз се нуждая от приятели. — Незлобивата и мекосърдечна Бригс подаде безмълвно ръка при тази молба, но въпреки това дълбоко чувствуваше проявеното от мис Кроли пренебрежение и горчиво, горчиво оплакваше непостоянството на своята Матилда. След около половин час, когато привършиха вечерята, мис Ребека Шарп (тъй като, колкото и да е чудно, това бе името на тази, която досега остроумно наричахме «личността») се качи отново горе, в стаята на болната, откъдето изкара клетата Фъркин с най-обезоръжителна любезност.