Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]

Тъй като Петер Хертер обичаше семейството си, радостта от успешното им пристигане изпълни цялото му сърце и трайно остана там… в продължение на часове. Почти цели два дена. Но безпокойството, и раздразнението не са благоприятна почва за радост. Той говори с Ларви — два пъти; всеки път не повече от трийсет секунди. Вера просто не можеше да му осигури повече време. Тя самата беше претоварена повече от самия Петер, тъй като беше лишена от някои от устройствата си. С непълна конфигурация управляваше двупосочна връзка между хичиянския рай и Земята, отлагаше команди с най-висок приоритет, когато пристигаха команди с още по-висок. Единичната гласова връзка с хичиянския рай не можеше да поеме целия информационен поток, затова обикновените брътвежи между баща и дъщеря не бяха разрешени.

Не беше несправедливо, реши Петер. Само какви чудеса бяха намерили! Несправедливо беше обаче, че той не участваше в това. Несправедливо беше, че при този спешен и важен трафик Вера беше намерила време да му предаде купчината нареждания, които трябваше да изпълни. Някои от тях разумни. Някои направо невъзможни за изпълнение. Да разгърне отново двигателите. Да инвентаризира храната „ЧОН“. С обратното съобщение да даде резултатите от анализ на пакетите с храна, увити в червена и виолетова обвивка и с размери 2 см на 3 см на 12.5 см. Да не изпраща ненужни анализи! Да изпрати металургични анализи на „кушетката на сънищата“. Да научи от странните Мъртви нещо за хичиянския двигател. Пак от тях да научи колкото се може повече за пултовете за управление. Странните Мъртви. Колко лесно беше да се правят разпореждания! И колко трудно беше да се изпълняват, когато Мъртвите бръщолевеха, и се караха, и говореха несвързано, и се оплакваха, когато въобще успяваше да ги чуе и когато толкова често му се забраняваше да използува каналите за гласова връзка по радиото със свръхсветлинна скорост. Някои от разпорежданията от Земята направо противоречаха на други и повечето от тях идваха в безпорядък, с остарели означения за приоритет. А някои изобщо не идваха. Бедната Вера! Запаметяващите й устройства бяха почти препълнени и тя се опитваше сама да се освободи от ненужните данни като ги отпечатваше, за да може той по някакъв начин да ги види; това също създаваше проблеми, тъй като рециклиращата система, която захранваше с хартиени рола принтера беше същата, която захранваше й него, а органичните отпадъци вече почти се бяха свършили. Така че Петер трябваше да развие пакетите и изсипе храната „ЧОН“ в санитарното кошче, а след това да се заеме с построяване на дестилатора.