От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Тимон изчезна. Аниор затвори очи и се концентрира. Мислено тръгна от зона в зона, но нищо не се получаваше. Беше обходил всичките, когато изведнъж прие мисълта на Тимон: „Не подхождаш правилно. Сега аз ти се обаждам. Не трябва методично да търсиш навсякъде, а просто да приемаш без определено ограничение.“
Аниор въздъхна и отново опита. Освободи съзнанието си от тревогите и желанията си и се рееше неопределено над царството си. И тогава усети Тимон. Проследи това усещане и стигна до него.
„Браво. Така е добре. Опитай сега да локализираш къде се намирам.“
Аниор се откъсна от него и отново се издигна над това място. Люшкаше се малко насам-натам и видя цвета на зоната. Беше розова. Тимон се намираше в зоната за хранене. Изпрати му това откритие. Тимон се премести. Аниор го откри в зоната за изкуствата по същия начин. След още два опита Тимон се появи отново пред него в зоната за размисъл и се усмихна.
— Предлагам да продължаваме обясненията на глас, иначе ще се умориш много бързо.
Той се отпусна удобно в пространствен хамак и продължи:
— Дотук добре. Но ти няма да знаеш нищо за областта, където се намира Боар. Заради това най-добре е да тренираш да проследиш тази връзка с тялото си. Това е доста по-трудно, отколкото да я следиш с мисълта. Сега ще се преместя и ти се опитай, след като ме откриеш, да се преместиш при мен, без да си даваш сметка къде се намирам.
Той пак изчезна. Аниор бързо го откри. Но веднага разбра в коя зона се намираше и се ядоса. Не можеше да изключи веднъж придобитото умение. Тимон се върна.
— Явно така няма да стане. Тук всичко ти е много познато. Ще се преместя извън царството ти.
И отново изчезна. Аниор се издигна мислено над царството си, реейки се над границите му. Но не успя да открие Тимон. Тогава престана да го търси. Опита само да приема всичко отвсякъде. Изведнъж го усети. Веднага го изгуби и повтори всичко отначало. Пак го хвана и този път успя да поддържа стабилно тази връзка. Проследи я мислено и стигна до Тимон. Той заповяда: „Добре, сега се върни мислено до местонахождението си и после се движи по тази връзка. Чакам те.“
Беше по-лесно казано, отколкото сторено. Аниор просто не знаеше накъде да се насочи. На два пъти загуби връзката въобще. После реши да се мести на малки интервали. Но щом се придвижваше, връзката изчезваше.
Почти се бе отчаял. Тимон не се обаждаше, за да му помогне. Вече бе готов да се откаже, когато помисли за Боар и за това, че само той можеше да му помогне. Стегна се и започна отначало. Намери отново Тимон. Така силно пожела да бъде до него, че тялото му като че ли от само себе си се премести. Просто изведнъж стоеше пред него и се хвърли в прегръдката му от радост. Получи една страстна целувка и веднага след това Тимон отново бе изчезнал.
Аниор се огледа. Въобще не знаеше къде бе попаднал. Но това нямаше значение. Трябваше да намери Тимон. Затвори очи и се настрои на приемане. Откри го доста по-бързо от миналия път. Но пак не знаеше как да стигне до него. След няколко неуспешни опита се сети за желанието. Искаше да бъде до него, искаше да почувства силата на ръцете му и завладяващата му целувка. И полетя.
Летеше надалеч, но успя да поддържа това желание през цялото време. Изведнъж чу смях и усети желязната прегръдка на Тимон. Притисна се щастлив към него. Тимон го погали нежно и се премести с него в зоната за почивка. Поддържаше го така, докато Аниор заспа изтощен на гърдите му.
По-късно Аниор разпита Тимон как е успял да постигне този успех. Тимон се усмихна:
— Има два начина да се проследи тази връзка. Първият е, като я поддържаш непрекъснато в съзнанието си и се движиш по нея като по пилотен лъч. Но ти успя да откриеш втория начин — да използваш силния си копнеж. В случая с Боар той напълно ще ти свърши работа, а освен това той не изисква чак такова умение и е по-бърз.
— Защо не ми обясни това от самото начало? — попита учуден Аниор. Тимон се засмя.
— Защото само щях да те смутя, ако изисках от теб да закопнееш по мен.
Аниор сведе глава засрамен. Беше усетил болката на Тимон и се почувства гузен. Тимон беше прав: той никога не би си признал, че може да копнее за него. Щеше да се почувства като предател на любовта си към Боар и Сатара, ако признаеше, че обича Тимон.
Тимон го гледаше разбиращо и прекъсна самообвиненията му:
— Трябва да опитаме на по-големи разстояния. Нямаме много време. Аз ще се преместя на нивото на теорите и оттам ще се прехвърля надалеч. Така ти няма да можеш да ме проследиш несъзнателно. Ще почакам цяло астрално денонощие, докато ме откриеш. Ако не успееш дотогава, ще се върна.
Той хвърли един бърз поглед към Аниор и се премести в зоната за изпращането. Аниор остана поразен от мъката и копнежа в тези очи. Изведнъж осъзна колко много го обичаше Тимон и какво нещастие очакваше в бъдеще този теор, когато щеше да се обедини с Боар. Обхвана го дълбока жал и силна любов към него.