От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Тимон се премести на мястото, от което му беше най-удобно да действа. В граничната зона останаха само Делените.
Аниор чу мисления вик на Боар: „Внимавай, започваме!“ и видя първата ярка точка. Концентрира се върху нея, превърна я, раздели я така, че едната част се върна към Боар, а втората се отправи към Тимон. И веднага видя втората ярка точка…
…Приемане, превръщане, изпращане; приемане, превръщане, изпращане; приемане…
Скоростта непрекъснато се увеличаваше. С времето нещо не беше наред. Какво ставаше там?
…Приемане, превръщане, изпращане; приемане, превръщане, изпращане; приемане…
Не можеше да удържи на това темпо! Не успяваше! Всеки момент щеше да се обърка!
…Приемане, превръщане, изпращане; приемане, превръщане, изпращане; приемане…
Темпото отново намаля! Имаше помощ отнякъде, усещаше я! Но не трябваше да мисли сега за нея. Трябваше да продължи:
…Приемане, превръщане, изпращане; приемане, превръщане, изпращане; приемане…
Кога най-накрая ще свърши това? Колко антиматерия има в този лъч? Уморих се, уморих се вече.
Изведнъж Аниор усети прилив на нова сила. Някой му преливаше енергия, някой много близък, много познат. Но това не беше Боар, нито Тимон. Кой тогава, кой?
…Приемане, превръщане, изпращане; приемане, превръщане, изпращане; приемане…
Аниор продължаваше до изнемогване да превръща точка след точка. Времето бе почти спряло. Вършеше тази работа, откакто се помнеше, и щеще да я върши до края на живота си. Щом се уморяваше много, получаваше поредната порция енергия. И продължаваше. Нямаше нищо друго в света освен тези идващи ярки точки и тези отлитащи частици.
…Приемане, превръщане, изпращане; приемане, превръщане, изпращане; приемане…
Тимон въздъхна с облекчение. Това беше последната порция материя, която препрати към хаоса. Край! Чувстваше се като изцеден. Времето отново потече с нормалния си ход. Бяха получили помощ и успяха. Все пак странно нещо е да работиш с Делените. А те дори не подозираха това, което той отдавна знаеше. Усмихна се. Сигурно няма да повярват, когато разберат. Но той нямаше право да им открие това. Скоро сами щяха да го узнаят.
Изправи се и се протегна. След това се премести в централата, за да види дали всичко е наред.
Боар се отпусна щастлив. Успяха! Погледна към двете ярко светещи енергийни същества пред себе си. И препращаше към тях своята благодарност и любов. После хвърли поглед към Аниор. Огромният диабо лежеше на пода в несвяст. Изпълни се с чувство на нежност към него, но нямаше вече енергия у себе си, за да му я изпрати. Беше се изчерпал докрай, въпреки че бе получил подкрепа от Веова-Сатара. От самото начало се бе надявал на нея. Някак беше знаел, че няма да ги изоставят сами в беда, че щяха да направят всичко възможно, за да им помогнат.
Едното ярко сияние изпрати светлинен лъч към Аниор. Диабото отвори очи и погледна смаян двете същества пред себе си, а после прошепна, преливащ от щастие:
— Сатара, Веова! Обичам ви! — и отново изгуби съзнание.
Тимон пристигна, погледна към тях и леко се усмихна. Клекна до Аниор и нежно повдигна главата му на коленете си. Погали го.
„Изтощен е, ще се оправи“ — каза му Боар мислено.
Двете светлинни същества пред тях се раздвижиха. Докосваха се с по един лъч и засияваха още по-силно. После изведнъж изчезнаха. Боар усети отново болката на раздялата и беше благодарен на съдбата, че Аниор бе в безсъзнание и не му се налагаше да преживее това. Нямаше как да му помогне, трябваше да се погрижи за себе си. Обърна се към Тимон:
„Пренеси Аниор в зоната за почивка. Когато се оправи му кажи, че ще дойда да го видя, щом си възвърна изгубената енергия.“
— Боар — спря го Тимон, — исках да ти се извиня. Може би не трябваше да казвам на Аниор колко зле беше положението.
„Няма нищо — отвърна Боар, — ти правилно прецени, че той като Създател има право на тази истина. Понякога аз все още гледам на Аниор като на Ани от Земята, а той скоро ще бъде по-силен и от мен.“
Тимон се засмя:
— Има време дотогава! Дори да стане скоро теор, той ще бъде далеч от твоите възможности.
Боар се сви в една точка и се премести на нивото на теорите. Тимон зави Аниор в един пространствен хамак и го пренесе в зоната за почивка. Създаде обстановката на онази горска полянка на Аритан, на която Аниор го бе повалил и на която се бяха любили за първи път. Погали го и се премести отново в централата. Не можеше да остане при него. Някой трябваше да поеме управлението на системата, която преди малко бяха спасили.