От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Погледна Аниор с такава любов, че той не искаше вече да си тръгне от това място. Боар се усмихна накрая и леко му напомни:
— Време е да се върнеш. Не можеш да натрупаш сила, като стоиш до мен. Обичам те и те чакам с нетърпение.
Но Аниор го погледна объркан и каза:
— Но аз не знам как да се върна!
Боар се засмя въпреки положението си. Отговори весело:
— Просто си помечтай да бъдеш до някого от царството си.
Аниор се усмихна смутен. Въпреки изолацията си Боар беше разбрал достатъчно от малкото думи, които си бяха разменили. Каза:
— Обичам те, Боар. Ще се върна колкото може по-скоро.
Изпрати му една въздушна целувка и се обърна. Седна, отпусна се и локализира Тимон. Намери го бързо. След това си пожела да бъде до него и полетя …
Тимон, усмихнат, го откъсна от прегръдката си. Аниор се огледа. Намираха се на горното стъпало в централата и стотина диаба и рутези се вглеждаха в тях с леки усмивки. Сконфузи се за момент, но после попита привидно сърдит:
— Какво сте се зазяпали така в нас? Не сте ли виждали как двама души се прегръщат? Хайде на работа!
Още на следващия ден Аниор се върна при Боар. Хвана Тимон, който бе приготвил някакъв странен уред, за ръка и те заедно потърсиха излъчването на Нериф. Аниор го откри доста бързо. Почака Тимон да се нагласи на същата вълна и те полетяха.
Пристигнали, Аниор се хвърли към Боар, който го чакаше усмихнат, и се опита да изрази с непохватни думи това, което чувстваше към него. Тези неща без думи се предаваха много по-добре.
Тимон се огледа и постави маяка на сферата. Укрепи го някак за нея. После си стоеше там със замислено лице.
— С какви вълни да го зареждам? — попита той.
— С мои не може — отговори Боар, въздъхвайки. — Може би с твои?
— Не е хубаво — възрази Тимон. — Моите трябват на Аниор за връщане. Само ще го объркат, ако има два източника.
— Ще помоля Нериф, когато се връща — отвърна Боар. — Кадор не ме оставя задълго сам. А и сигурно знаят за проблема ни.
Тимон се засмя:
— Говориш за Кадор, като че ли въобще не се е обединил с Нериф.
Боар се смути за момент. После повдигна усмихнат рамене.
— Какво да правя. Така го възприемам. Знам, че пред мен се намират и двамата. Но именно двамата, а не едно цяло. Може би просто така свикнах. Или така ми изнася.
Тимон се захили. Каза:
— И друг път съм срещал Делени. Интересен народ сте. Те също така реагираха на „слетите“ си приятели.
Аниор учуден го погледна. Защо Тимон никога не бе разказвал нищо за това? Но в отговор получи само един нежен поглед.
— Аз ще си тръгвам — каза Тимон. — Моето връщане ще трае доста по-дълго. Трябва да се ориентирам по вълните на Гивок. А за него не мога да копнея така, както Аниор за Нериф. Трябва да проследя връзката.
Обърнат към Аниор, добави усмихнат:
— Ще те чакам после. Но този път ме предупреди за връщането си, ако не искаш пак да попаднеш в неудобно положение. Ще си оградя лично пространство, преди да тръгнеш.
Той затвори очи и постоя малко така. После излетя. Аниор го проследи с очи, докато изчезна от погледа му. Движеше се много бързо.
— Ти се научи на едно от уменията на теорите — обясни Боар. — Астралните същества не владеят това целенасочено движение по емоционален източник на големи разстояния.
Аниор въздъхна:
— Все още владея само едната му част. А бих предпочел да не ми се бе налагало да го науча.
Обърна се към Боар и го гледаше тъжно. Боар се радваше на това, че го бяха открили, но това само малко подобряваше положението му. Кой ли им правеше всички тези мръсни номера?
— Ти успя ли да разбереш нещо за източника на лъча? — попита го Аниор.
— Не стигнах до него. Но разбрах, че лъчът се е въртял из вселената от много време. Сигурно още откакто Веова и Сатара се разделиха. И това е най-странното. Защо не са го пуснали по-късно? Така е имало опасност той да бъде случайно открит. От друга страна, изпращането му е изисквало страшно умение. Имаме работа с неприятел от много високо ниво. Тази сфера показва същото. Като че ли някой ми я приготви съвсем специално. Всичко това е доста странно.
Той се усмихна тъжно:
— Сега ще имам време да помисля върху тези неща.
На Аниор му се поиска да го погали. Минаваше с длан по повърхността на сферата. Беше толкова прозрачна, че се виждаше само по краищата си. Боар разбра мислите му и усмихнат положи ръката си отсреща. Аниор опита да усеща нещо, но нищо не успя да долови. Колкото и тънка да беше повърхността ѝ, сферата не пропускаше нищо друго освен това, което зрителните и слуховите им органи можеха да приемат. Въпреки това двамата се отдадоха на илюзията, че се докосват.