От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Тогава видя голямата прозрачна сфера. И теора в нея.
— Боар! — извика той и се хвърли към него.
Боар се беше облегнал на повърхността на тази сфера и го гледаше с големи от мъка очи и нежна усмивка на уста. Аниор се прилепи изцяло до сферата, която го разделяше от Боар като тънка ципа. Никога досега не се бяха доближавали толкова, но и никога не бяха били така разделени. Гледаха се в очите, пълни с копнеж, и накрая Аниор чу гласа на Боар:
— Аниор, така се радвам, че ме намери.
Имаше нещо много неестествено в тяхната среща и накрая Аниор се сети какво. Не приемаше от Боар нищо друго освен този глас! Не излъчваше своята нежност, не излъчваше абсолютно нищо!
— Боар! Какво се е случило? Защо си в тази сфера? Защо не мога да те почувствам?
В очите на Боар се появиха сълзи и се стекоха по бузите му. Аниор изтръпна. Познаваше този поглед, пълен с мъка, от един много далечен сън. Тогава, когато бяха заедно на Сатариус. Потъна в червена мъгла. Всичко ли в този сън трябваше да се окаже вярно? Не можа ли да го отмине поне нещо от страшните му видения?
— Проследих лъча и стигнах дотук — отговори тихо Боар. — А тук изведнъж попаднах в този капан. Не мога да го напусна, през тази сфера не минава нито един лъч от мен, нито мисъл, нито чувство. Пропуска само звуковите и зрителните вълни на близко разстояние. А в нея освен тях прониква само енергията на една близка звезда, за да поддържа живота ми. И нищо друго. Откакто попаднах в тази сфера, аз съм напълно изолиран от света, а най-страшното е, че съм напълно изолиран от теб. Вече нищо не мога да приемам.
Той затвори очи, сви се в своята собствена синкава сфера и продължи да плаче. Аниор стоеше като ударен. Гледаше това плачещо момче и не вярваше на очите си. Пращаше цялата си любов към него и чак после се сети, че той вече не можеше да я приеме. Тогава тихичко му каза на глас:
— Боар, Боар! Не плачи. Обичам те. Ще те измъкна оттам. Няма да те оставя сам.
И осъзна какво трябва да представлява този затвор за Боар. Да е напълно изолиран! Да не приема вече нищо освен тези няколко нищо незначещи думи! Можеше да поддържа безкрайно дълго тялото си в тази сфера, но с нищо не можеше да поддържа духа си. Отколко ли време се намираше в нея?
Очакваше по навик Боар да отговори на мислените му въпроси. Но той вече не можеше да ги възприема. Аниор тръсна глава, за да дойде на себе си, и повтори въпроса си на глас.
— Не знам. Загубих чувството си за време — отговори Боар, който се бе стегнал и бе престанал да плаче. — Може би не толкова много, но ми се струва цяла вечност. И добре, че Кадор ме откри. Но не мога да общувам с него и с Нериф. Те не могат да приказват на глас.
Помълча малко и после пак се усмихна. Явно не искаше да се поддаде на слабостта си.
— Дойдоха тук да ме окуражат с присъствието си — продължи Боар. — И успяха да те извикат, въпреки че не знам как го направиха.
Аниор накратко му разказа за дървото, за упражненията си по телепатично преместване и за зова на Нериф.
— Добре са си разпределили ролите — засмя се Боар. Но после отново стана тъжен. — Но аз вече нищо не мога да направя.
— Кажи ми — помоли Аниор, — какво трябва да направя, за да те измъкна от тази сфера?
Боар го погледна тъжен и тихо отговори:
— Трябва да придобиеш по-голяма сила от мен, за да можеш да проникнеш отвън в нея. После трябва да се слеем и вече заедно можем да я напуснем.
Сърдечният център на Аниор се сви от мъка. Това нямаше да стане скоро. Щеше ли Боар да издържи, докато той натрупва толкова много сила? С изключение на Тимон Боар беше най-силният теор, когото познаваше. Кога ли щеше да стане по-силен от него?
Опря главата си до сферата там, където се намираше главата на Боар, който прилепи ръцете си до неговите. Бяха толкова близко и безкрайно далеч един от друг.
Боар се досети за мъката на Аниор и нежно каза:
— Вярвам, че ще успееш. Знам, че няма да ме оставиш в беда. Ще почакам толкова, колкото трябва. Само идвай от време на време. За да се порадвам на съществуването ти.
Те се спогледаха и изразиха любовта си вече само с очи. После Аниор тихо попита:
— Не знам как да те намеря. Не знам къде се намира това място и как се стига дотук.
— Следващия път пак трябва да разчитаме на приятелите си — отговори Боар. — Сигурен съм, че ще ни помогнат. Но те не винаги могат да стоят до мен. Затова доведи следващия път и Тимон. Нека донесе един емоционален маяк. Той знае какво е това. Така ще бъдем вече независими от Кадор-Нериф.