От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Трябваше да се разделят. Но им беше трудно да изразят това, което чувстваха един към друг. Само се гледаха тъжно в очите.
После Аниор затвори своите. Концентрира се върху Тимон. Проследи връзката първо мислено и го предупреди. Въпреки болката от раздялата с Боар не му беше трудно да закопнее по Тимон. Дойде на себе си в прегръдката му.
Аританите навлизаха в техническата ера и Аниор имаше доста работа. Не можеше да посети Боар няколко дни. Но после вече не издържа. Представата за неговата самота го измъчваше неимоверно. Надяваше се маякът да е вече зареден, съобщи на Тимон за намерението си и се оттегли в зоната за почивка. Отпусна се в пространствен хамак да потърси връзка с Нериф.
Но не я намери. Паника се надигна у него. Какво беше станало? Зачуди се какво да прави. И тогава реши отново да мине на режим на приемане. Освободи съзнанието си и се заслуша в пространството. Почти веднага усети силно излъчване. Не беше Нериф, а някой друг. Но този друг така силно го привличаше, че Аниор въобще не можа да устои на копнежа си да стигне до него. Понесе се със зашеметяваща скорост напред. Когато стигна, отвори очи и видя сферата с Боар. Но не намери този, който бе излъчвал сигнала, и усети известно разочарование.
Сигурно му личеше, защото Боар се разсмя. Аниор дотича до него.
— Няма да го намериш, ще трябва да се задоволиш с моята компания.
— Кой излъчи този сигнал — попита Аниор объркан.
— Маякът — отговори Боар, все още засмян.
— Но това не беше Нериф! — извика Аниор.
— Не — отвърна Боар, — не беше Нериф. Я се досети кой може да те докара тук най-бързо?
Аниор все още не разбираше. Беше като зашеметен от обзелите го чувства към неизвестния изпращач.
— Не знам — отговори той и чу отново звънкия смях на Боар. Той реши да му помогне:
— Кажи, кого обичаш най-много.
— Теб — отвърна Аниор и видя как Боар от удоволствие притвори очи — и Сата … Сатара!
Радостта нахлу в Аниор като избухнала вселена. Изведнъж разбра, че не само Кадор-Нериф се грижи за Боар. И че новото му умение му позволяваше да локализира в пространството не само Нериф. Беше толкова изпълнен от щастие и радост, че почти забрави за Боар. А той се обади с леко язвителен тон:
— Имам чувството, че трябваше да обърнеш тази поредност.
Аниор отрезвя от тази забележка и сведе засрамен очи. Но Боар отново се изсмя:
— Отдавна се примирих, че трябва да деля любовта ти със Сатара. А в последно време май и с Тимон.
Аниор го погледна притеснен. Държеше се отвратително. Боар беше съвсем самотен, заключен в тази сфера, а той се бе замечтал за Сатара. Чувстваше се ужасно. Обичаше и Боар, и Сатара, и Тимон. Но Боар сега имаше най-много нужда от него.
Боар го погледна нежно. Обичаше Аниор включително заради това, че той успяваше да обича и други. В него имаше толкова много любов, че само един обект не беше достатъчен, за да я поеме. И той я раздаваше докрай. Прошепна топло:
— Обичам те, Аниор, и не ме интересуват другите. Знам, че ти ще направиш всичко за мен и че никога няма да позволиш на някого да ме измести от твоята душа.
Аниор се покри с гъста червена мъгла. Нямаше какво да отговори на нежните му думи и само мечтаеше да го прегърне някога така, както бе прегърнал Сатара и Тимон. И въпреки че Боар не можеше да приема вече чувствата и мислите му, той ги разбра безпогрешно. Стояха притиснати към повърхността на сферата и мълчаха, всеки потънал в собствените си чувства. И се разбираха прекрасно.
Времето минаваше в работа и обичайните дела. Когато можеше, Аниор посещаваше Боар. Но все повече разбираше, че той нямаше да издържи така още дълго. Изолацията много му тежеше. Въпреки че се опита да не показва отчаянието си, Аниор я виждаше в усмивката му и я чуваше в привидно веселия му глас. Нещо трябваше да се случи, иначе Боар щеше да бъде загубен. А Аниор нямаше никаква идея как да ускори това придобиване на сила. То винаги ставаше постепенно и бавно след дълъг и упорит труд или с малки скокове, когато преодоляваше някаква много трудна ситуация. Но след като се пребориха с онзи лъч антиматерия, вече нищо не застрашаваше Аритан и системата се развиваше спокойно и благополучно. За първи път Аниор си пожела беди. И точно сега те не идваха.
Въздъхна тежко. Тимон все се стараеше да го успокои и да му вдъхне кураж, но с друго не можеше да му помогне. С него Аниор не изживяваше онази любов, която откъсваше душата от тялото и я сливаше с Онова Неразбираемото и Непознаваемото и откъдето тя се връщаше пълна със сила, много сила. Това се беше оказало възможно само когато се беше любил със Сатара.