От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
Идвайки бавно на себе си, Аниор се огледа. Усмихна се, когато видя любимия пейзаж на Тимон. Изправи се и установи, че отново бе пораснал. Стърчеше над гората. Едрите размери вече му пречеха. Очевидно конструкцията на диабата не бе предвидена за размера на силата, която бе успял да натрупа. Превърна се в арианското момиче и се зачуди дали да не използва този вид оттук нататък за постоянно.
Още се чувстваше уморен, но и някак щастлив. Излегна се в тревата, затвори очи и се отдаде на повишеното си настроение. Бяха спасили Аритан от поредната заплаха. Помогна им бившата двойка Делени — Веова-Сатара. Като че ли пак усещаше този прилив на енергия. А в него имаше още нещо, имаше присъствието на Сатара. Той беше там, беше го усетил. Не, Сатара не беше мъртъв! Живееше в това светлинно същество заедно с Веова такъв, какъвто е бил някога, такъв, какъвто го обичаше. И за първи път Аниор проумя, че отново щеше да го види, че някога отново щеше да го прегърне.
Скочи щастлив и се затича към реката. Изхлузи роклята и се хвърли в студената вода. Преливаше от радост.
Някой го опръска и Аниор се обърна. Видя Тимон да клечи до брега и да се усмихва. Доплува към него, обгърна шията му и го задърпа във вира.
Изплювайки вода, Тимон му се скара засмян:
— Ще ме удавиш, дивачка такава!
Хвана го през кръста, притисна го до себе си и започна да го целува страстно. На Аниор му се зави свят. Никой не целуваше като Тимон. Това беше едно истинско обладаване.
Измъкна се и излезе от водата. Изтръска се като мокро куче и легна в тревата да изсъхне на слънце. Тук всичко беше както във физическия свят — и водата, и слънцето, и леко боцкащата трева. Илюзията беше съвършена.
Тимон се гмурна още няколко пъти, преди да се хвърли до Аниор в тревата. Откъсна един дълъг стрък и погъделичка Аниор по корема. Аниор най-напред се правеше, че устоява на тази закачка, но после се засмя, претърколи се върху Тимон и го захапа нежно за шията.
Прегърнаха се и се целуваха. Бяха прекалено изтощени, за да се любят, но си играеха до насита. После лежаха уморени един до друг и се радваха на близостта си. Аниор тихо каза:
— Не знам какво бих правил без теб. Щях да тъгувам по Нериф, по Боар и най-вече по Сатара. Той беше там, почувствах го. Нямаш представа колко много се радвам на това, че той съществува, въпреки че се обедини с Веова.
Тимон нежно го погали и прошепна усмихнат:
— Страшно нещо е да обичаш Делен. Все трябва да делиш любовта му с поне още двама.
Аниор се сепна, а после прегърна Тимон и се притисна до гърдите му. Тихо помоли:
— Прости ми, Тимон. Много съм гаден.
— Не си гаден — отвърна Тимон, галейки го нежно, — само си малко нетактичен. Но това няма значение за мен. Аз знам в кого се влюбих и те обичам, ако ще да имаш още сто други приятели.
И зачака да чуе накрая от Аниор това, за което толкова копнееше. Но той само се притисна още по-силно до него. Сърдечният център на Тимон се сви от силна болка. Животът му връщаше всичко, което някога бе посял, само че с лихви.
Аниор беше променил горската ливада със самотен, ветровит и каменист връх, от който се виждаше цялата околност. Седеше зад една скала на завет и гледаше в маранята под себе си. Очакваше с нетърпение Боар. Преди да се премести отново в централата, Тимон му беше съобщил за намерението на второто му Аз да го посети.
Тревожеше се за Боар. Раздялата с Кадор трябва да е била много тежка за него. Той оставаше съвсем сам и Аниор донякъде изпитваше угризения на съвестта заради това, че за разлика от Боар разполагаше с още един приятел. Чувстваше се длъжен да дели участта на второто си Аз.
Изведнъж пред него светна ярка точка. Разрасна се и синкавата сфера на Боар увисна над пропастта. Той направи строга физиономия и му се скара:
— Понякога ти минават много глупави мисли през главата. Не си дължен да страдаш, защото такава участ се е паднала на мен. За мен няма по-голяма радост от това да знам, че има кой да се грижи за теб и да ти даде всичко онова, което аз не мога да ти дам.
Аниор сведе засрамен сините си очи. Не се бе превърнал отново в диабо. Боар го заобиколи и го разгледа.
— Новият ти вид не е никак зле. Започвам да разбирам как е могъл Тимон да се влюби в теб.
— Значи досега не разбираше! — извика Аниор възмутен.
Боар се засмя със звънкия си смях. Изпрати на второто си Аз малко от нежността си и Аниор забрави закачките му и се топеше от щастие. Връщаше собствените си чувства на любов към Боар и те се порадваха на тази близост. След това трябваше да се откъснат мислено един от друг, за да не се слеят.