От светлина родени

— Обичам те, Боар, нищо че мечтая за Сатара. И с нетърпение очаквам времето, когато ние ще се слеем. Искам да бъда едно цяло с теб.

Боар го погледна трогнат и някак засрамен. Протегна ръката си и погали Аниор леко по русата коса. Не я беше преобразувал в астрална материя и Аниор усети лекото гъделичкане на менталното му тяло. Едва се удържеше да не се хвърли към него. Беше готов още сега да се слее с Боар.

После Боар се разпадна на облак и се сви в малка топка. Вече в това състояние той изпрати на Аниор цялата си обич, сви се на точка и изчезна.

Аниор се превиваше от силата на тези чувства като от силна болка. Трябваше му много време, докато успее да се съвземе. За първи път бе усетил колко много го обичаше Боар. И как копнееше за него. Ако сега беше тук, нищо нямаше да може да спре Аниор да се хвърли в прегръдката му. Обви се в гъст червен облак. Собствените му чувства към Боар му се струваха едно жалко подобие на това, което бе приел от него. И закопня неистово за нежността му.

Вятър раздвижваше короните на старите дървета. Изсъхналите есенни листа шумяха. Няколко се откъснаха и се понесоха заедно с повдигнатите от земята из въздуха. Аниор седеше между двете млади дървета на малката поляна. Бяха пораснали, но още бяха далеч от размера, който някога имаха преди отсичането им. Аниор се беше превърнал отново в момичето Ю и си спомни щастливите дни на детството. Въпреки че оттогава аританите бяха доста напреднали и вече не вярваха във вълшебната сила на тази гора, те все още встъпваха в нея с благоговение и забраняваха сечта. От време на време момичетата се отправяха към свещените дървета, за да ги помолят тайно да им помогнат в сърдечните им дела. Аниор се усмихна. Дали дърветата наистина им помагаха? Реши на шега да опита. Отправи се към дъба, прегърна го и се заслуша в нежните думи на Сатара. След това мислено помоли дървото да бъде някога отново в прегръдката му. Нещо силно разтърси дървото из корен и нежен трепет мина по цялата му кора. Аниор изплашено отскочи назад. Въобразяваше ли си или наистина бе усетил Сатара в това дърво? Отново се хвърли към дъба, но вече нищо не трепваше в него. Само повтори нежните думи.

Силно смутен, Аниор се обърна към бука. Подвоуми се дали да повтори експеримента с него. После се засмя на глупавата си нерешителност. Пристъпи енергично напред и прегърна дървото. Чу нежната песен на Боар и си спомни последната им раздяла. Оттогава нищо не бе чул за Боар. Измъчваха го лоши предчувствия. Затвори очи и попита бука дали Боар е добре. Дървото изстена. Аниор можеше да се закълне, че точно това беше чул. Изтръпна целият. Какво означаваше това?

Изплашен и с натежал от мъка сърдечен център, той се върна в царството си. Превърна се в ариатанското момиче със сините очи и потърси Тимон. Трябваше да говори с някого за това странно преживяване. Малко го беше страх, че Тимон ще му се изсмее, но нямаше към кой друг да се обърне.

Тимон изслуша учуден разказа на Аниор и пое ръцете му в своите. Не се присмиваше на суеверната му постъпка. Гледаше го сериозно и тихо попита:

— Какво искаше да предприеме Боар, когато се видяхте за последен път?

— Искаше да разбере откъде е дошъл този лъч антиматерия — отвърна Аниор, още повече изплашен от сериозния въпрос на Тимон.

Тимон въздъхна и каза:

— Не е трябвало да прави това.

Можеше да каже на Боар откъде е този лъч, но той едва ли би му повярвал. Сега това вече беше без значение. Боар явно някъде бе закъсал и може би имаше нужда от помощ. Не искаше да плаши излишно Аниор. Но знаеше, че дървото и създателят му винаги оставаха свързани и че страховете на Аниор бяха напълно основателни.

Усмихна му се и каза:

— Не се тревожи. Ще се преместя на нивото на теорите и ще опитам да разбера нещо за Боар.

Аниор се хвърли в прегръдката му, потънал в червена мъгла и промълви:

— Страх ме е, Тимон.

Тимон го притисна силно до себе си, като го галеше по косата. Откакто Аниор реши да приеме за постоянно този вид на момиче, той като че ли се бе променил. Проявяваше все повече женските си качества и стана по-чувствен, по-нежен. Тимон все повече го обичаше. Но предчувстваше, че щастието му да го прегръща нямаше да трае още дълго. И това му причиняваше разкъсваща болка.

Той нежно целуна Аниор и го залюля в ръцете си, докато червеният облак не се разсея.