Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Предпочитах сравнението на Биан. Беше по-кратко.
Но като си припомних току-що прочетените писма на Кръстоносец Две — тази смес от мазно дружелюбие и прикрито изнудване, — и двете сравнения ми се сториха уместни. Както казват, няма по-опасен човек от онзи, който се стреми да развращава. Шараби спадаше точно към тези хора и умело бе заложил капана, а Даниълс бе тъй заслепен от своите амбиции и разочарования в професионалния и личния живот, че разграничаваше добро и зло само по едно нещо: кое е полезно за него.
— Как беше уредена срещата? — попита Биан.
Дон отговори на въпроса с въпрос:
— Според вас защо присъстваше и човек от военното разузнаване? — Ние се замислихме, а той обясни: — Албърт Тайгърман. Няколко месеца преди тази среща той се запознал с Шараби на коктейл в Джорджтаун, бил впечатлен от неговите възможности и решил, че ще е умна идея да задълбочи връзката. — Дон ме изгледа втренчено и отбеляза: — Така става, когато в разузнаването почнат да се бъркат любители.
Снизходителната му поза вече сериозно ме дразнеше. В края на краищата говорехме си как един лъжец и измамник се е вмъкнал в нашето разузнаване, как ни е подвел, как е подавал фалшиви данни и е причинил невъобразими вреди.
Дон би трябвало да изпитва известни угризения, дори да бъде дълбоко притеснен. Ала за него това представляваше само удобен случай да демонстрира собствената си виртуозност. Той беше умен, а Клиф идиот. Един на нула за Дон.
Знаех, че трябва да си затварям устата, но казах:
— Знаеш ли, просто се чудя как не са те изхвърлили.
— Какви ги…
— Ти си бил там, Дон. От самото начало. Намеси ли се? Застана ли между Шараби и Даниълс?
— Какво искаш да…
— Излязъл си от онази стая, знаейки, че Клифърд Даниълс е лесна плячка за мръсник като Шараби. Позволил си това да се случи.
Леко объркан от обвинението, Дон ме изгледа безизразно.
— Пълен абсурд, Дръмънд. Не нося ни най-малка отговорност за станалото.
— Глупости. След онази среща Шараби е превърнал Даниълс в своя играчка. През следващото десетилетие е получил пари от Пентагона и официална подкрепа от Вашингтон. И още по-лошо — получил е канал за подаване на лъжи и измами, цяла река от лъжи право към Овалния кабинет.
— Забравяш нещо. Управлението не криеше нашето убеждение, че Шараби не заслужава доверие. Неведнъж сме съобщавали това на Белия дом. Дори положихме изключителни усилия, за да изтече информация в пресата.
— Това не е предотвратяване на катастрофата. Просто сте си прикривали задниците, а задникът на страната е останал оголен.
— Не знаеш какво говориш. — Сега Дон ме гледаше много напрегнато. Сигурно съжаляваше, че не си е донесъл пистолет.
— Стига толкова! — отсече Филис. — Не сме дошли тук да търсим вина. В момента трябва да разберем какви вреди са нанесени и как могат да се поправят. — След кратко размишление тя уточни: — Дали могат да се поправят.
Права беше. Ние с Дон се спогледахме. Мисля, че и двамата съжалявахме за проявената липса на възпитание и отклонението от главната цел. Дон дори ми каза с много виновен тон:
— Майната ти.
Не му останах длъжен.
Срещата се нуждаеше от рекламна пауза като по телевизията и за късмет мобилният телефон на Биан иззвъня — имаше от онези дразнещи музикални сигнали.
— Майор Тран… О, здрасти, Бари. До късно работиш… Аз… Добре, задръж така… — Тя ме погледна. — Детектив Ендърс. — Озърна се към Филис и Дон. — Извинете ни за момент. — Пак ме погледна. — Важно е. Дай да излезем навън.
Бях забравил, че освен престъпленията на Даниълс разследваме и неговото убийство. Станах на крака и настроих ума си на нормален ход от А до Я.
15
Излязохме и се насочихме право към масичката за кафе, където открихме кафеник, наполовина пълен с някакъв лепкав катран.
— Да ти налея ли? — попитах аз.
— Шегуваш се — рече тя с ужас. — Вижда ми се отровно.
Съвсем се бях скапал и без доза кофеин щях да припадна. Напълних една картонена чашка, изчаках да видя дали няма да задими, после отпих глътка.
— Ммм… чудесно.
Всъщност на вкус кафето бе едва ли не по-лошо, отколкото на вид. Но както някога мама поучаваше малкия Шон, прахосничеството е майка на мизерията. Оставих чашката за по-късно.
Биан каза по телефона:
— Слушам те, Бари. — После млъкна за около две минути. Само издаваше утвърдителни възклицания и веднъж-дваж подкани Ендърс да уточни нещо, но нямах представа за какво става дума. Накрая каза: — Добре… да, разбрах. — Пауза. — Да… Полковник Дръмънд също е тук. — Погледна ме и каза на Ендърс: — Защо не му го повториш?