Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Да, с шибаното Братство — гордо отвърна Луна. — Държаха това девойче затворено в килия. Имат си тъмница в подземието.
— Без майтап? — попита жената зад волана. Около нея също се носеше някаква силна вибрация… нека го нарека аура, при липса на по-точна дума.
— Без майтап — отвърнах. — Между другото, шефът ми е като вас — добавих аз, колкото да поддържам разговора.
— Сериозно? Какъв бизнес върти?
— Собственик е на бар.
— Къде е това?
— Много далече — отвърнах.
— И тази летяща мишка наистина ти спаси живота, така ли?
— Да. — Говорех напълно искрено. — Луна ми спаси живота!
Летяща мишка ли? Нима Луна се бе трансформирала в… О, боже!
— Браво, Луна! — Този път в ръмжащия мъжки глас се долавяше съвсем лека нотка на уважение.
Луна остана доволна от похвалата и ме потупа по ръката. В колата се възцари спокойна тишина и след около пет минути жената зад волана каза:
— „Тихият пристан“. Пристигнахме.
Поех дълбоко въздух и издишах. Най-после!
— Отпред чака вампир.
Посегнах да махна превръзката от очите си, но навреме осъзнах, че това би било доста неразумно от моя страна.
— Как изглежда?
— Много висок, рус, дългокос. Приятел или враг?
Трябваше да помисля мъничко.
— Приятел — отвърнах, опитвайки се да прикрия колебанието си.
— Ммм… — измърка жената зад волана. — А не си ли търси приятелка?
— Не знам. Искаш ли да го попитам?
Луна и върколакът шумно възнегодуваха.
— Не можеш да се срещаш с мъртвец! — запротестира Луна. — Деб! Какви ги приказваш, момиче?
— Добре, де… добре — съгласи се жената. — Някои от тях изобщо не са за изхвърляне… Паркирам до тротоара, кокалче крехко.
— За теб се отнася — прошепна Луна в ухото ми, после се протегна и отвори вратата. Ръцете й внимателно ме избутаха навън и още щом стъпих на тротоара, дочух радостно възклицание. Луна бързо хлопна вратата зад гърба ми и пълната със свръхсъщества кола потегли с остро свистене на гуми.
— Суки? — обади се познат глас.
— Ерик?
Опитах се да сваля превръзката, но Ерик просто хвана единия й край и го дръпна. Имах си прекрасен шал, макар и малко поизцапан. Фасадата на хотела светеше ярко в тъмната нощ и Ерик изглеждаше призрачно блед. Като капак на всичко носеше абсолютно безличен тъмносин костюм на тънки райета.
Всъщност се радвах да го видя. Хвана ме подръка, за да не падна, и ме огледа от глава до пети с характерното за вампирите непроницаемо изражение.
— Какво ти се е случило? — попита.
— Ами… дълго е за обяснение. Къде е Бил?
— Първо отиде до Центъра на Братството, за да те измъкне. Междувременно разбрахме — уведоми ни един от нашите, който е полицай, — че си пострадала при катастрофа и си била отведена в болница. Та Бил отиде до болницата. Там открил, че са те извели по безопасен маршрут. Никой не искал да му каже къде си, въпреки всичките му заплахи. — Ерик изглеждаше много измъчен. Дразнеше го фактът, че е длъжен да се съобразява с човешките закони, макар че с удоволствие се възползваше от привилегиите. — И оттам ти сякаш потъна вдън земя. Пиколото успял да се чуе с теб само веднъж.
— Горкичкият Бари. Той добре ли е?
— Забогатя внезапно с няколко стотачки и е много щастлив от това — сухо отвърна Ерик. — Сега пък трябва да открием Бил. Колко много работа ни отваряш, Суки. — Той измъкна от джоба си мобилен телефон и набра някакъв номер. След множество позвънявания отсреща най-после вдигнаха.
— Бил, тя е тук. Доведоха я някакви свръхсъщества. — Той ме погледна изпод вежди. — Цялата е в рани, но може да се движи… Момент. Суки, имаш ли ключ? — попита той. Опипах джоба на полата си, където сякаш преди цяла вечност бях пъхнала пластмасовата карта.
— Да — отвърнах. Направо не можех да повярвам, че нещо се случваше както трябва. — Момент! Освободили ли са Фарел?
Ерик ми даде знак да изчакам.
— Бил, ще я отведа горе и ще започна да я лекувам. — Лицето му внезапно доби напрегнато изражение. — Бил… — заплашително каза той. — Добре тогава. Хайде… — Той прибра телефона в джоба си и се обърна към мен.
— Да, Фарел е в безопасност. Щурмували са Центъра.
— Много… много хора ли са пострадали?
— Повечето са се уплашили и веднага са напуснали сградата. Намерили са Фарел в подземието, в една килия заедно с Хюго.
— О, да, Хюго. А той как е?
Гласът ми сигурно е преливал от любопитство, защото Ерик ме изгледа с присвити очи, докато се движехме към асансьора. Той бавно пристъпваше до мен, а аз куцах ужасно.