Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Да, Джеймс Камърън и дъщеря му наистина бяха различни, а в малкото, затворено колониално общество всичко различно криеше заплаха.
И затова се подиграваха на Чеси и я отбягваха. А тя, с упоритата си камърънска гордост, не споделяше нищо с баща си. Особено внимаваше да не се изтърве пред него за английските момчета, които я преследваха с многозначителни гримаси и нарочно изтърваваха книгите си пред нея, за да могат уж случайно да я опипват с горещите си нахални пръсти.
А прозвищата, които й шепнеха, бяха още по-страшни от тези на сестрите им. Курва. Проститутка.
Чеси прегърна раздърпаната кукла и запуши уши с длани, опитвайки се да пропъди спомена за грубите думи и кресливия, подигравателен смях.
Ала никога не успяваше да го забрави. И сега го усещаше зад гърба си, готов да я нарани. Само когато правеше упражненията за съсредоточаване, успяваше да избяга от присмеха. И когато правеха археологическите разкопки с баща й — колкото по-уморителни, толкова по-добре.
Откакто отвлякоха баща й обаче, подигравателните гласове започнаха да я надвиват. С всеки изминал ден силата им нарастваше, те сякаш й подсказваха, че времето на баща й изтича и тя няма да успее да го спаси.
Чеси внимателно оправи роклята и косите на куклата и я сложи на масичката.
Навън дъждът се усилваше, шибаше и блъскаше по стъклото. Звукът му я връщаше далеч в детството, към най-ранните й спомени, които бяха студени и мрачни като лондонските улици през тази нощ.
В същия миг тя взе решение. Много добре знаеше какво трябва да направи, но вече три нощи отлагаше.
Трябваше да се върне в къщата на Морлънд и да разгледа по-добре онази книга в кабинета му. А после — да претърси спалнята му, както й заповядваха похитителите на баща й.
И то — без да губи време.
19.
След пладне на другия ден Уитби отвори вратата и покани лорд Морлънд. Бледото му лице показваше едно съвършено съчетание на уважение и сдържаност.
— Мис Камърън приема в… ъ-ъ… зеления салон — пропя икономът, поемайки шапката и ръкавиците на графа.
— Благодаря ти, Уитби. — Морлънд дочу смях от далечния край на коридора. — Днес май е оживено?
Отговорът на Уитби бе само едно повдигане на побелелите му вежди и отчаяна въздишка, но той бе ясен за Морлънд.
Морлънд свъси вежди.
— И джентълмени ли има? — Разбира се, той беше сигурен в безспорния успех на Чеси, но толкова бързо?
— Прииждат на тумби, Ваша светлост — скръбно съобщи икономът. — Влачат се по стълбището, отрупват беседката с букети цветя и бръщолевят за „божествената поезия в очите на мис Камърън“. Не бих се учудил, ако и в момента в салона има поне дузина обожатели. — Икономът покорно се поклони. — Бихте ли ме последвали, Ваша светлост.
Хор от смеещи се мъжки гласове блъсна Морлънд в лицето и не остави никакво съмнение, че Уитби казва истината.
По дяволите, какви ги върши тази жена? Считаше се за връх на неприличието млада дама да забавлява мъжка компания, без да има по-възрастна придружителка. Когато слухът за това достигне до светското общество, репутацията на Чеси ще е безвъзвратно опетнена. Да не е изгубила ума си?
Когато Уитби го отведе до залата в дъното на коридора, Морлънд застана на прага и свъси вежди.
Мили Боже, беше по-зле, отколкото очакваше! Десет-дванадесет мъже се смееха, бъбреха или разглеждаха редките източни фигурки и ръкописи, закачени на стената.
В центъра на тълпата, в муселинена рокля с цвят на праскова, невъзмутимо стоеше жената, която заплашваше да лиши Морлънд от сън, от разсъдък, от смисъл в живота му.
Той влезе в стаята, без да обръща внимание на пресилените въздишки на групичката младоци.
Очите му бяха отправени единствено към Франческа.
Видя как тя мигом настръхна, а раменете й едва забележимо трепнаха, но тя нарочно не се обърна. Предизвикателното й поведение го вбеси. Значи той не бе добре дошъл в нейната „светая светих“.
За Бога, би й дал чудесен урок, ако си тръгне и я остави да върши глупости. Нека цяла седмица да царува, нарушавайки правилата на лондонското общество. Скоро обаче щеше да попадне в лапите на лондонските матрони.
И тогава бързо ще дотича обратно при него.
Но независимо от яда си, Морлънд не искаше да стане свидетел на публичния позор на Франческа Камърън. А и мисълта, че тя ще започне да подражава на предвзетите маниери на повечето дами, които познаваше, го караше да изтръпва.
И все пак схватките с нея го забавляваха. Беше цяло удоволствие да срещнеш жена, която отстоява собствените си идеи — все едно колко скандални изглеждат.