Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението)
- Автор: Вазов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението)». Краткое содержание книги:
Беринков се спря.
— Вий, докторе, няма утре да защищавате Рангела убийцата — каза той нервно, като се ръкува.
— И аз тъй реших — каза докторът.
— Вий, мосье Стремски, също няма да давате показания свидетелски за Рангела!
— Какво има? — попита докторът, като се взираше в побледнелия мрамор на Беринковото лице.
— Рангел побягнал одеве!
— Ах!
— Побягнал не е право: пуснали го да бяга — трябва да кажа! Аз съм уверен в това. Тъмничния стражар му е дал пътя, за да го отърве, защото счита, че е грях българин да наказват за убийство на турчин! Всеки ще види умишленост тук, нарочно изпущане злодея. И аз за това да нося отговорността! Става в моята полиция, под носът ми. Ох, тоя национален ваш фанатизъм. Имам си приятности от него… Отмъщение за минали насилия! Оня ден давай рапорт за убийството на турчина; завчера — давай обяснения на военното министерство за срутването на топографическия знак от оногова, утре оправдавай се за избягването на убиеца-българин, освободен от твоите собствени агенти. И турското население е в правото си да подаде жалби против мене… Ежедневно репресалии… Помилуйте, аз окончателно се компрометирах. Ще подам оставка. Пратих потеря по Рангела. Сто нагайки, ако го фана. После вашите съдии нека го оправдават!
И Беринков замина нататък сърдито.
— Добре, че Рангел си зе дърмите из гората… Той ме избави от неприятност и от борба в душата ми между дългът и патриотизма… Слушай, Догански, аз утре тръгвам.
— Какво те фана из един път? Ще тичаш подир оная госпожица? — каза докторът полусърдито.
— Не, но аз съм пътник, и гост до три дни бива, а аз стоя тук десетина дена. Имах предлог Рангеловата съдба, понеже бях записан свидетел. Но сега, няма извинение, а прекален светец и богу не е драг!
— Не те пущам!
— Но аз съм решил да разбия веригите си от твоето робство — изшегува се Стремски! — Мене ме чакат у дома толкова деня… И после, да си кажа ли едно нещо? Таз долина е рай; но тя е още много близко до мястото на корабокрушението на моята любов… Искам да туря Стара планина между него и мене — казваше Стремски, като погалваше веселия Дракул, който ги посрещна на вратнята с въртене опашката и бърчене носа.
XIV. Опасно изкушение
В стаята на масата Стремски намери плик, надписан до него. Той погледна пощенския печат.
— Ах, от Русе, сещам се: от Шопова.
— Че как те намери тука това писмо?
— Щом ти ме задържа за повече дни, аз телеграфирах на тоя мой приятел в Русе да ми прибере златния часовник, що забравих в стаята си, когато бързах да тръгна, и да ми обади тука за това — каза Стремски, като разпечата писмото и го зачете.
Веднага докторът забележи, че лицето на приятеля му силно се завълнува.
Ето какво му пише Шопов:
„Драги приятелю,
Часовника ти спастрих, ще ти го пратя в Бяла черква, щом явиш, че си там. Ти ненадейно ни остави, но каквото се види и аз ще последвам примера ти, макар по твърде прозаическа причина: скарахме се с графа. Няма сега да ти разправям защо: аз съм виноватия. Ще мина в София, дето ме викат чиновник във финансите. Отбирам толкова от финанси, колкото свиня от псалтикия. Но сега тъй върви Българията и кон прилика не езди. Мачухонски много пита за тебе, но е влюбен в чича ти. Получи вече едно писмо от него. Но и двата чифта очила си туря и нищо не може да разбере, колкото и да се блъска: през всеки няколко думи дядо хаджия турил е и по една румънска, па и българските ги размесил страшно с влашки букви. Кстати: Мачухонски го налетя едно нещастие, което роди две щастия; дойде фамилията му! По едно недоразумение… И той си скуби косата, че тъкмо се готвеше да тръгва… Но дъщеря му Наталия — тя е миличка брюнетка — си намери един прекрасен годеник, а нашият поет Жирков — една прекрасна годеница. Харесаха се при първо виждане. Всяко зло за добро… Пътищата на провидението са неизследуеми. Чакай, понеже ти споменах за годявка, да ти кажа и за разгодявка: можеш ли да отгадаш? Патев върна на Драга Филович! И причината действително сериозна: баща й се улови в разхищение правителствени пари, запечатиха му книжата и го дадоха под съд. Оказва се, че е бил затънал в дългове и заплетен в разни тъмни спекули… С това се обяснява и разкошния им живот. Положението му е незавидно. И Патев скъса пресните още роднински връзки. Бедната Драга е поразена. (Тя е приятелка на сестра ми Възкресия и затова зная това.) Плакала пред сестра ми. Просила я да ми предаде молбата й, като ти пиша: позволяваш ли й да ти пише, да ти обясни всичко. Не давам мое мнение. Само ти съобщавам молбата й.