Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението)
- Автор: Вазов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова земя (Из живота на българите през първите години след Освобождението)». Краткое содержание книги:
Догански беше почервенял силно, като произнасяше тая кървава филипика против жените и любовта. Самото му озлобление и жестоки крайности свидетелствуваха, че преди да стане философ, той е преживял опита на сърдечни катастрофи.
При всичко това, Догански, в своята бурна и парадоксална реч вярно улови някои и други съществени черти на Драгината психология. Той, външния зрител, прозря онова, което влюбения не успяваше да види всред сложността на ощущенията си и замаята на любовта. Драга беше постъпила в хармония със себе си. Ветрена, у нея привързаността силен корен не можеше да фане; суетна и пуста, тя не можеше да оцени Стремски, ни предаността му, щом разбра, че Патев по своето положение й обезпечаваше блясък и охолност, и удовлетворение на прищевките — неща, които влазяха като главни елементи в живота й. За да се реши на такава жестока стъпка, притуриха се и други влияния: натиските отстрана на баща й и майка й; внезапното предложение на залюбения и нетърпеливия Патев, направено във вид на ултиматум в самия ден на посрещането княза Дондукова… Любопитно е, че Иваница Филовича като последно убедително средство въз дъщеря си за оттласването на Стремски каза й онова, което всеки други баща би скрил от страх за противоположен ефект: обади й как Стремски отфърлил безумно цяло богатство! Драга не отговори нищо, само по лицето й се изобрази очудване… Подир един час годявката стана…
Бедният, честният Стремски! Да би знаял за това безмълвно, студено очудване, с което биде посрещната неговата благородна постъпка, той веднага би се потърсил до утробата си от отвращение и би престанал да страда.
Но той не знаеше.
X. Тревогите на философа
Запаления доктор продължи пак по същата гореща тема, за да одобри и измъкне из унинието приятеля си, когато вратата се отвори и пощенския раздавач му донесе вестници.
Докторът прекъсна речта си, разтвори един от тях и го преглеждаше бегло. Погледът му се спря на нещо там, което го заинтересува. Веднага лицето му пламна, той фърли вестника.
— На — каза той — ти имаш твоите борби с женската измяна, а аз имам моята с шопската дивотия.
И докторът стана и закрачи бързо.
Стремски зе листа и видя там дописка с подпис X. — пратена от Бреговец. Тя носеше тия стихове на Петка Славейков за епиграф:
Дописникът разправяше разни работи за Догански — истинни и неистинни — и придружаваше фактовете с големи нападки. Всичко се докосваше до неговото докторуване и отношение към длъжността му — нерадиво и недобросъвестно до крайна степен, ако се съди по писаното. Между другите имаше и тия: че Догански, кога обикалял по селата, преглеждал лежащите болни през прозореца или отвън вратата, а често — от коня си; а на други — пипал пулса с гантирана ръка; че заставял шопете да му свалят шапки. Още, че в Бреговец въртял си бастуня в ръката, като вървял из улиците, че давал на градска сметка от аптеката кинина на кобилата си, без да й бил извадил свидетелство за бедност, че оставял едно зло куче на портата си да се рънчи и да гони болните!
— Подозираш ли кой пише?
— Да, един простак, учителче тука: но в София му преработват дописките: имам там неприятели някои, либерали.
И докторът изливаше негодуванието си в нов поток укори и ругателства против жителите тукашни…
— Чудно ми е как при толкова обвинения, повечето дребни или нелепи, не са те нападнали за едно истинско беззаконие.
— Какво?
— Дето правиш адвокатство в съда.
— Как да е незаконно?
— Законът изрично забранява на държавен чиновник да изпълнява адвокатска професия.
— А бе, брате, истина ли е това? — извика докторът.
Стремски зе един от законниците на масата на адвоката-доктор и му намери потребния член.
Докторът се улови за косата.
— Пропаднал съм тогава: аз от една година адвокатствувам! — издума той отчаяно. — Защо ми не каза още завчера?
— Нали ти казах, че е несъвместимо?
— Аз разбрах, че професиите се не схождат, а не че закона запрещава! Пропаднах аз!
— Но съдниците как ти дозволиха?
— Те не знаят! Те от мен по-малко знаят законите.
Стремски стоеше в недоумение.
— Чудно как поне в апелацията не са забележили по твоите дела, минали там по въззив, че такъв важен административен чиновник извършва и адвокатска професия!