Практически ефект [The Practice Effect - bg]

Тя се покашля многозначително.

— Господарю, не бива да карате барона да ви чака.

Денис метна кратък прощален поглед на разпилените по масата листа. Беше истинско удоволствие и забавление да си поиграе със символи и числа, опитвайки се да си изясни по математически път как е възникнал Практическият ефект. Изгубен сред формули и уравнения, забравяше поне за известно време къде се намира и можеше да се самозалъгва, че е най-обикновен земен учен, който няма от какво да се бои.

Досега Кремер се бе показал като изключително щедър управник. Снабди го с всичката хартия, която поиска за своите изследвания, но не му разреши да се докосне до нито един пленен земен уред.

Рано беше да се оплаква. Първо трябва да спечели доверието на новия си господар. Без помощта на джобния калкулатор всички тези изчисления бяха празно занимание. Надяваше се все някога баронът да се смили, поне за тази машинка.

Започна да се облича. Тази вечер Кремер беше поканил всички майстори и управители на гилдии, за да се похвали с новия си магьосник. От Денис се очакваше да ги смае.

Двара застана зад него и започна да разкопчава ризата му.

Първия път, когато го бе направила, Денис подскочи и дори я отблъсна. Но постъпката му ужасно я наскърби и накърни професионалната й гордост. „Когато си в Рим…“ — припомни си той и си наложи да се отпусне и да позволи да му прислужват за неща, които доскоро смяташе за строго интимни.

Всъщност след като привикна, дори му беше приятно. Двара притежаваше подкупваща усмивка. През последните седмици се беше привързала към него. Изглежда, в задълженията й влизаха далеч повече неща, отколкото би могъл да си представи. Любезното му отношение към нея и нежеланието му за интимната близост между двамата, едновременно я изненадваха и будеха уважението й.

Двара оправяше покривката на кревата, когато на вратата се почука.

— Влез! — извика Денис.

Арт подаде глава.

— Готов ли си, приятелю? Побързай! Трябва да сме пробвали от ракията преди да започне празненството.

— Добре де, секунда само.

Двара отстъпи назад и на лицето й се изписа възхищение от елегантния вид на нейния господар. Денис й намигна и последва Арт в коридора.

Освен неизменната стража, ги очакваха четирима яки носачи, понесли масивно буре върху две дебели летви. Щом ги видяха че идват, носачите вдигнаха летвите на раменете си и процесията потегли.

В началото Денис се изкушаваше да облекчи с някое дребно изобретение тежката им задача, но бързо се отказа. Колелото бе твърде силна карта, за да я проиграва с такава лекота.

— Имам хабер от жената… — прошепна Арт, тъкмо когато влизаха в разкошно обзаведената зала.

Денис успя да запази самообладание и дори не обърка крачките.

— Другите как са?

— Добре — кимна Арт. — Сгащили са двама от моите хора… и Магин е научила какво е станало с Перт. — Той се изплю, сякаш името му бе някаква отрова.