Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
Тя се поколеба. Взе си въздух и бавно седна до него.
— Аз почти…
— Беше решила да не пропуснеш гърлото ми, нали? Да, предполагах го. Но също така предполагах, че имам шанс.
— Все още не съм сигурна, че не представляваш заплаха.
— Поне знаеш, че можех да те убия, когато беше под мен.
— И това е единствената причина, заради която не… — Тя посочи чука в ръката си. — Добрият стар Дру. Дори не се отдръпна.
Той сви рамене, взе чука, седна до нея и й го върна.
— Съжаляваш ли? Искаш ли да опиташ отново?
Объркана, тя поклати глава.
— Тогава за какво бе всичко това?
Очите й блестяха.
— Същото те питам и аз. Какво правиш тук? Откъде знаеш, че ще дойда?
— Следят те.
— Знам.
Той вдигна вежди.
— Знаеш ли?
— Трима са. Един в тъмносиня кола на улицата. Другият лежи на стълбите отсреща и се прави на пияница. Третият продава чадъри на подвижна сергия на ъгъла. Когато е слънчево, минава на кренвирши с кисело зеле — тя направи физиономия. — Появиха се преди пет дни.
Дру изстина.
— В събота ли?
Тя го загледа.
— Да, в събота. Сутринта. Защо? Важно ли е?
Дру потърка устни с ръка. В петък вечер той пристигна в Бостън. Остави пленника си в караваната на паркинга на летище „Логан“. Няколко часа по-късно убийците — и този, който беше заповядал нападението над манастира — вече са знаели, че той е жив и е извън Върмонт.
Джейк? Арлийн искаше да знае къде е брат й. Тя е мислела, че Дру има нещо общо с неговото изчезване. Ето защо искаше да го убие.
— Това ми говори много — каза Дру. А все още искаше да я притисне до себе си и едва успяваше да говори спокойно. — Какво стана с Джейк? Ти ми каза, че е изчезнал. Преди вторник, нали?
Кокалчетата на ръката й побеляха от стискането на чука.
— Ти знаеш нещо, свързано с него!
— Изобщо не знам. Хайде, бяхме толкова близки, спомни си! Успокой се. Предположих, че е вторник, защото тогава започнаха моите неприятности. Мисля, че това, което е станало с Джейк, има много общо с мен. Кога точно изчезна?
— В петък.
— И защо ме заблуждаваш?
— Заради Янус.
— Какво?
— Ти и Янус.
— Някаква жена на име Янис ли?
— Не. Янус от митологията — тя произнесе името буква по буква. — Я-н-у-с. Изглеждаш така, сякаш никога не си чувал за него. Това е новото ти прозвище, нали?
Янус ли? Той изведнъж си спомни гласа на славянския свещеник: „Янус! Трябва да говорим за Янус“!
Главата започна да го боли. Значи Янус. Римският бог с двете лица. Двуликият.
Лудост!
— Не знам наистина за какво говориш.
— Но псевдонима, той е твой. Статиите във вестниците. И снимките ти.
Към лудостта се прибавяше още лудост.
— Мои снимки, така ли? Не може да има никакви снимки. Просто е невъзможно.
Тя го изгледа сърдито.
— Какви бяха? — запита той.
— „Не може да има снимки…“ — повтори Арлийн без да отговори на въпроса му. — „Не е възможно“. Същото каза и Джейк.
— Той знаеше.
Тя удари чука в калната земя.
— Стига, по дяволите! Престани да си играеш с мен!
— Янус. Кой е той? Защо е толкова важен?
— Ако ти си Янус, би трябвало да знаеш.
— Кажи ми!
— Убиец на свободна практика. Международен убиец. Мръсник. Само през последните две години е екзекутирал дванадесет човека.
Дру почувства как кръвта се качва в главата му.
— И това трябва да съм аз?
Погледът й стана враждебен.
— Колкото повече неща чуваше Джейк за теб, толкова повече се объркваше. Не ми каза защо. Преди две седмици и половина каза, че не може да чака повече. Трябвало да открие какво става.
— И тогава той…
— Да, изчезна. А тази събота се появиха копоите. Не можех да мръдна без да са по петите ми. Без значение какво предприемах. Не се отделяха от мен. Затова съм и тук. Опитвам се да се измъкна. Планирах да остана тук до тъмно, да изчакам мрака, да сляза, после да изкача скалата от другата страна и да им избягам.
— Не е лошо.
Въпреки тревогата си Дру се усмихна на хитростта й.
— И после мислеше да откриеш какво е станало с Джейк, нали?
— Надявах се.
— Вече си имаш партньор. Трябва да намеря някои отговори, така както и ти. На много неща. Слушай, съжалявам, че не ти казах какво стана с мен. — Той я загледа, почти я докосна. — Но бъркаш относно преследвачите. Те не следят теб. Те не искат да ти попречат да откриеш Джейк.
— А кого?
— Мен.
Тя вдигна вежди.
— Те те следят, за да… защото искат мен — обясни Дру. — Преди малко ти се чудеше защо Джейк е бил сигурен, че аз не съм Янус, че вестниците грешат и е невъзможно мои снимки да доказват, че точно аз съм Янус.
Тя чакаше и дишаше дълбоко.