Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
— Какво казвате?
— Един лос.
— Не ви разбирам, Бени.
— Това е вид елен, който прилича на малко магаре — каза канадецът.
— Защо го наричате „лапач на дърво“? — попита Армандо.
— Защото предпочита да се храни с клонки от набръчкан клен и затова ловците наричат това растение дървото на лоса.
— Трудно ли се убиват?
— Понякога, драги, те карат да се изпотиш.
— Може би имат нокти като мечките?
— Не Армандо, но имат толкова остри рога, че могат да пронижат човек.
— Ще се пазим, Бени.
— Елате.
Бени привърза лебеда към клона на едно дърво, за да бъде сигурен, че по-късно ще го намери отново, хвърли на конете сноп листа и трева и тръгна по следите, които водеха в гората. От опит знаеше, че тези елени рядко се отдалечават от бреговете на реките и езерата, защото много обичат цветовете на водните лилии и не смятат за много подходящо да навлизат сред растителния хаос.
— Ще го намерим ли тук? — непрекъснато разпитваше Армандо.
Изоставиха следата, защото Бени не искаше да обикалят много, а и беше сигурен, че ще я открие отново. Вместо да гледа по земята, той оглеждаше дърветата, и по-специално кленовете и групите върби. Бяха изминали вече около километър, когато вниманието на канадеца бе привлечено от кръженето на един белоглав орел.
— Какво ли наблюдава този хищник? — запита той и спря. — Сигурно преследва плячка.
Огледа дърветата, над които бе спряла огромната птица, и се отправи в тази посока. Стремеше се да не вдига шум и да се крие зад храстите и стъблата на дърветата. Армандо го следваше с пръст на спусъка. След малко двамата излязоха на една равна поляна, сред която растяха дрянове. Канадецът вдигна поглед и разбра, че орелът се готви да се спусне върху тези дръвчета.
— Плячката е там — промърмори той. — Армандо, внимавайте!
Той търсеше с поглед животното, но като не забеляза нищо, решително се насочи към средата на полянката. Орелът, видял ловеца бързо се издигна и изграчи ядосано. В това време от храсталака изскочиха две малки животни, които много приличаха на лопатари.
— А!… А!… Ето леговището на лоса.
Бени насочи пушката и гръмна. Едно от елен четата зави рязко, измуча жално и падна, а другото се хвърли сред борове те и брезите, които ограждаха поляната. Когато двамата ловци тръгнаха към плячката от друга група кленове изскочи животно и с наведена глава и насочени рога се отправи към тях, заплашвайки да ги прободе. Това бе един стар лос, голям почти колкото елен, с уши, подобни на магарешките с дълги, увиснали бърни, къс и дебел врат, покрит с гъста чернееща се грива. Без да се уплаши от първия изстрел, животното смело се хвърли напред, готово да отмъсти за малките си.
— Армандо! — изкрещя Бени. — Внимавайте! Младежът, вместо да се скрие зад някое дърво, за да избегне опасността да бъде прободен от чифт много остри рога насочи пушката и се прицели в животното. Канеше се да натисне спусъка, когато почвата под него се свлече и той падна в един трап, дълбок малко повече от метър.
— Бени — изкрещя той в момента, когато пушката изгърмя нахалост.
Лосът беше вече на пет крачки и нападаше с наведена глава. Само миг закъснение и рогата му като две саби щяха да прободат гърдите на младежа За щастие Армандо не бе загубил самообладание. Като разбра, че няма време да излезе от този капан — вероятно за ловене на вълци и язовци, — се наведе бързо и се сви на кълбо.
Животното, заслепено от яд не забеляза изчезването на противника си, прескочи трапа и продължи своя бяг. Спря след двадесет метра и се огледа учудено, че не е повалило ловеца В това време Бени зареди отново пушката. Той забеляза, че Армандо падна в дупката отворила се под краката му, разбра какво става и успокоен извика:
— Не се страхувайте приятелю!…
След това се хвърли срещу лоса, който като го видя, не се поколеба наведе глава глухо изрева й поднови атаките. Канадецът го изчака, без да помръдне и когато животното бе на петнадесет крачки, стреля. Улучен, лосът се изправи на задните си крака и силно тръсна глава, а единият му рог падна на земята.
— Смърт и проклятие! — изкрещя канадецът, обърна се бързо и се спусна към гората Куршумът, нещо, което рядко се случваше вместо да пробие черепа на животното, бе ударил единия му рог и го бе строшил. Това бе спасило лоса. Ядосан още повече побеснелият „лапач на дърво“ се спусна след ловеца като го следваше толкова отблизо, че не му даваше възможност да зареди отново пушката си. Всичко стана много бързо и Армандо нямаше време да се притече на помощ. Когато излезе от дупката ловецът и еленът бяха изчезнали в гората. Той зареди и се спусна след тях, като крещеше с цяло гърло: