Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
След дълго търсене Бени и Бек успяха да открият една пещера, толкова просторна, че в нея спокойно можеха да се поберат и хората, и животните. Преди да влязат, заредиха пушките, защото се страхуваха да не би тази дупка да служи за убежище на някоя гризли. Тръгнаха внимателно, като носеха запалени борови клонки. Пещерата бе доста широка и висока няколко метра. В дъното й имаше нещо като коридор, където температурата се запазваше доста ниска — истински ледник. Бени искаше да се увери, че там няма опасно животно и заедно с неразделния си приятел Армандо се запъти навътре. Бяха стигнали почти до края на пещерата, когато на неясната светлина на горящите борови клонки видяха разпръснати по земята кости, които не изглеждаха животински. Порази ги един череп, почти кръгъл, който можеше да бъде само човешки и върху който имаше следа от дълбока рана.
— По дяволите!… — извика канадецът, силно пребледнял. — Какво е това?
— Според мен човешки череп — каза Армандо.
— А тези кости са човешки ребра и тибии — добави Бени. — Тук е бил убит и разкъсан човек.
При тези думи Фалконе побърза да се приближи.
— Човешки останки! — каза изненадан. — Какво ли се е случило?
Взе черепа и внимателно го оглежда няколко минути с дълбоко отвращение.
— Става дума за убийство — каза той. Челната кост е счупена от силен удар с томахавка. Ето, тук още стои парченце желязо.
— Хиляди дяволи! — промърмори Бени. — Значи в тази пещера се е подвизавал някой отвратителен човекоядец?
— За какво говорите Бени? — попита Фалконе и го погледна изненадан. — Не се намираме на някой от островите в Тихия океан.
— Какво искате да кажете господине? — попита канадецът.
— В Северна Америка човекоядството би трябвало да е не познато.
— О, вярвате ли в това, Фалконе? Значи не сте чували да се приказва за хора от Скалистите планини, които ядат човешко месо?
— Не наистина, и не бих повярвал.
— Да запалим огъня и ще ви разкажа няколко достоверни историйки, уверявам ви, от които косата ви ще настръхне.
Върнаха се в първата пещера, където Бек вече бе донесъл няколко наръча сухи каучукови дърва, събрани в близката горичка, накладоха весел огън и сложиха тенджера с вода, в която пуснаха парче хубаво сухо бизонско и няколко шепи боб. В това време Бек бе замесил питки, за да ги опържи в мазнината. Докато се приготвяше храната Бени се обърна към Фалконе и му каза:
— Може би тези истории ще ви се сторят невероятни, но ви уверявам, че човекоядството не е рядко по тези места. Дори ще добавя, че познавах няколко души, известни със слабостта си към човешко месо, а съм и видял няколко, обесени заради това.
— Учудвате ме Бени.
— Вярвам ви, но тези истории са истински и изглежда, че хора опитали човешко месо, лесно не се отказват от този навик. Случаите на човекоядство не са редки сред индианските племена и по специално сред племето дене, което обитава тези области, и племето крес. Познавах две жени, едната от племето при езерото Греновил, а другата от племето при езерото Пол, до които бяха станали човекоядки.