Златото на Аляска

— Ще намерим бобри, северни елени, лопатари, лосове и пернати в изобилие — каза Бени на Армандо.

— А мечки? — попита младежът.

— И те няма да липсват, уверявам ви.

— Е, тогава да отидем на лов, докато Бек и чичо ми построят палатката и направят закуската.

— Която вероятно ще изядат сами — каза Бени. — Човек, когато отива на лов за дивеч, не се знае кога ще се върне.

— Ще закусим там — отговори Армандо, като сложи няколко сухара в джоба си.

Поръчаха на Фалконе и мексиканеца да внимават, защото се намираха в област, където индианските племена се ползваха с лоша слава. Качиха се на конете си и препуснаха в галоп към езерото. То беше доста дълго, може би тридесет и пет-четиридесет мили, но сигурно не бе по-широко от десет-дванадесет. Бреговете му бяха покрити с относително гъста растителност. След като изминаха около шест километра Бени спря до група огромни борове и ели. Тук сушата бе вдадена навътре и образуваше нещо като заливче покрито с блатна растителност — място, предпочитано от водните птици, най-вече от лебедите. Завързаха конете за една млада бреза и продължиха пеша като се криеха зад храсти от френско грозде и ниски върби.

— Тук сигурно не липсват лебеди — каза Бени и хвърли поглед между тръстиките — Заслужава си да убиеш такава птица, въпреки че месото й е по-лошо, отколкото на водните патици.

— Намират ли храна в тези води? — попита Армандо.

— Всички езера по тези места, а и реките на Аляска са извънредно богати на риба Има бяла пъстърва като някои достигат над тридесет либри. Има и планинска пъстърва — по-дребна, но много вкусна пъстърва с окраските на сьомга също много вкусни костури; огромни шарани и щуки.