Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
— Ние сме будни, Дънкън — чу се от постройката мекият, сребрист глас на Алиса, — и след този освежителен сън сме готови да пътуваме бързо, но вие сте прекарали уморителната нощ в бдение заради нас, след като през целия ден понесохте толкова много трудности!
— По-добре кажете, че щях да бдя, ако коварните ми очи не ми бяха изневерили. Вече два пъти доказах, че не съм достоен да изпълня възложеното ми задължение.
— О, Дънкън, не отричайте това, което сте направили — прекъсна го усмихнато Алиса, като излезе от сянката на постройката и се появи сред лунната светлина в цялата прелест на освежената си красота. — Знам, че напълно се пренебрегвате, когато трябва да се грижите за себе си, но когато се касае до други, бдителността ви е безмерна. Не бихме ли могли да се побавим тук още малко, докато вие си починете. Имате толкова голяма нужда от това. На драго сърце, действително на драго сърце Кора и аз ще стоим на стража, докато вие и тези смели мъже си подремнете малко.
— Ако срамът можеше да премахне сънливостта ми, вече никога не бих затворил очи — каза смутеният младеж, взирайки се в откровеното лице на Алиса, където обаче не прочете насмешка, както подозираше, а само мила загриженост. — Горчивата истина е, че след като ви въвлякох в опасност поради небрежността си, аз нямам дори заслугата да съм пазил съня ви, тъй както подобава на един войник.
— Никой не може да укори Дънкън в подобна слабост. Хайде, вървете да спите. Вярвайте ми, ние, макар и слаби момичета, ще стоим достойно на пост.
Младият човек бе спасен от неловкото положение да говори повече за недостатъците си, тъй като в този момент Чингачгук възкликна, а синът му застана като закован, с напрегнато внимание.
— Мохиканите чуват, че се приближава неприятел! — прошепна Ястребово око, който се беше вече събудил и размърдал като всички. — Подушват опасност по вятъра!
— Пази боже! — възкликна Хейуърд. — Достатъчно кръв се проля.
Докато говореше, младият офицер грабна пушката си и тръгна напред, готов да изкупи своята небрежност, като доброволно изложи живота си, за да защити тези, които пазеше.
— Някое горско животно обикаля наоколо да си търси храна — каза той шепнешком, когато слабите, далечни звукове, които бяха стреснали мохиканите, достигнаха до ушите му.
— Шт! — отвърна внимателно заслушаният разузнавач. — Човек е, дори и аз различавам сега стъпките му, колкото и слаби да са сетивата ми в сравнение с тези на индианците! Онзи негодник, хуронът, трябва да се е натъкнал на някои от разузнавачите на Монкалм и са тръгнали по следите ни. Не ми се ще да проливам повече човешка кръв на това място — прибави той и огледа загрижено неясните предмети, които го заобикаляха. — Но това, което трябва да стане, ще стане! Заведи конете в укреплението, Ункас, а вие, приятели, го последвайте! Колкото и да е старо и негодно, то все пак ни предлага прикритие, а в него и друг път са кънтели пушки!
Нареждането му бе веднага изпълнено. Мохиканите въведоха конете в разрушеното укрепление, където се събраха всички в пълно мълчание.
Звукът на приближаващите стъпки сега беше толкова ясен, че не можеше вече да има никакво съмнение. Скоро се чуха и гласове, които си подвикваха един на друг на индианско наречие. Ловецът прошепна на Хейуърд, че говорят на хуронски. Когато индианците стигнаха до мястото, където конете бяха навлезли в гъсталака, заобикалящ укреплението, те, изглежда, се объркаха, защото изгубиха следите, които ги бяха направлявали досега.
По гласовете им личеше, че се бяха събрали около двадесетина мъже, чиито различни мнения и съвети се смесваха в шумна глъчка.
— Тези мошеници знаят къде ни е слабото място — прошепна Ястребово око, който беше застанал до Хейуърд в тъмната сянка и гледаше през пролуките на гредите, — иначе нямаше да се шляят като жени. Слушай ги, гадините! Като че всеки има два езика и само един крак.
Колкото и смел да беше Дънкън в борбата, в този момент на напрегнато очакване не можеше, да даде никакъв отговор на тази спокойна и точна забележка на ловеца. Той само стисна по-силно пушката си и прикова очи в тясната пролука, през която все по-загрижено наблюдаваше огряната от луната сцена. След това се чу един по-плътен глас, който сигурно беше на водача им, защото всички се смълчаха, а това показваше с какво уважение посрещаха заповедите или по-скоро съветите му. След това по пращенето на сухите съчки и по шумоленето на листата стана ясно, че диваците се разпръснаха, за да търсят загубените следи. За щастие на преследваните бледата лунна светлина, която осветяваше малкото пространство около укреплението, не бе достатъчно силна, за да проникне през дълбоките сводове на гората, където всичко бе покрито с измамлива сянка. Търсенето се оказа безплодно, тъй като пътниците бяха преминали бързо късото разстояние между пътеката и храста и всяка следа от стъпките им се губеше в тъмната гора.