Последният мохикан

Хейуърд и сестрите в миг станаха от тревясалия гроб. Въпреки страхотните скорошни преживелици девойките не можеха напълно да подтиснат ужаса, който изпитваха сега от този близък допир с гроба на мохоките. Сивата светлина, мрачното малко пространство от потъмняла трева, заобиколено от храсталака, зад който се издигаха боровете, стигащи сякаш до самите облаци, както и мъртвешкото безмълвие на обширната гора — всичко това съчетано — засилваше тягостното им чувство.

— Те са мъртви и безвредни — каза Ястребово око, като махна с ръка и се поусмихна на явната уплаха на девойките. — От устата им никога вече не ще се изтръгне бойният вик, нито пък ще нанесат удар с томахавките си! И от всички, които спомогнаха, за да лежат сега те тук, единствено Чингачгук и аз сме останали живи! Бойният ни отряд се състоеше от братята и роднините на мохикана. А сега виждате пред себе си едничките, които са останали от неговото племе.

Изпълнени със съчувствие и интерес към нещастната участ на двамата индианци, слушателите неволно погледнаха към тях. Тъмните им фигури все още можеха да се видят в сянката на укреплението. Синът слушаше с напрегнато внимание разказа на баща си, възвеличаващ онези, които той винаги бе почитал за смелостта и дивашките им добродетели.

— Смятах делаварците за миролюбиво племе — каза Дънкън — и мислех, че те самите никога не водят война, а предоставят защитата на земите си на същите тези мохоки, които вие сте убили.

— Това отчасти е вярно — отвърна разузнавачът, — но все пак на дъното си остава долна лъжа. Подобен договор е бил сключен много, много отдавна посредством холандците. Те са желаели да обезоръжат туземците, които имали най-голямо право върху населяваната от тях земя. Мохиканите, макар и част от същото племе, се борили срещу англичаните и никога не са участвували в това глупаво съглашение, а се държали като мъже, както направили и делаварците, след като разбрали собствената си безразсъдност. Вие виждате пред себе си вожда на знатните мохикански сагамори! Едно време неговото племе е преследвало елените си сред обширни земи, без да има хълм или поток, който да не е техен. Но какво е останало за техния потомък? Той ще намери шест фута земя, когато съдбата реши това, и ще почива там в мир може би, ако има някой приятел, който да се потруди да зарови надълбоко главата му, за да не я засегнат плуговете.