Последният мохикан

Без да чака съгласие, а още по-малко някакъв отговор от спътниците си, якият ловец навлезе смело в един гъсталак от млади кестенови дървета и започна така да разтваря клоните на многобройните издънки, които почти покриваха земята, като че очакваше на всяка крачка да открие някакъв предмет, който му е познат от по-рано. Паметта му не бе го измамила. След като премина няколкостотин фута през гъсталака, пълен с трънливи шипки, той се озова в едно открито място, в средата на което имаше ниска, зелена могила, а на върха й споменатото вече разрушено укрепление. Тази груба и запустяла постройка, издигната набързо в момент, когато необходимостта е налагала това, бе изоставена след преминаването на опасността и сега се рушеше безмълвно сред горската самота, пренебрегната и почти забравена подобно на обстоятелствата, които бяха станали причина за издигането й. Такива паметници на походи и сражения все още често се срещат в широкото междугранично пространство, което едно време разделяше враждебните провинции. Тези развалини, тясно свързани със спомените за колониалната история, напълно подхождат на мрачния характер на заобикалящата ги местност.

Покривът, направен от кората на дърветата, отдавна се бе срутил и смесил с пръстта, но огромните борови стволове, от които набързо е било сглобено укреплението, все още стояха по местата си, при все че единият ъгъл на грубата постройка се бе поддал на тежестта, поради което и останалата част заплашваше да рухне бързо. Докато Хейуърд и другарите му се бояха да се приближат до тази разрушена сграда, Ястребово око и индианците не само без страх, но и с явно любопитство се озоваха между ниските й стени. Ястребово око с интерес разглеждаше развалините както отвън, така и отвътре, сякаш спомените му се събуждаха всеки момент, а Чингачгук с гордостта на победител разправи на сина си на делаварско наречие кратката история на сражението, станало през младостта му в това уединено кътче. Чувствуваше се обаче една тъжна нотка, която се смесваше с възторга му и правеше гласа му както винаги мек и музикален.

Междувременно сестрите слязоха от конете и с удоволствие очакваха да си починат във вечерния хлад, сигурни, че са в безопасност, която не може да бъде нарушена освен от горските зверове.

— Драги ми приятелю — запита предпазливият Дънкън, когато разбра, че разузнавачът бе вече огледал мястото, — няма ли почивката ни да е по-спокойна, ако изберем за убежище някое по-непознато и по-рядко посещавано място?

— Малцина са живите, които знаят, че това укрепление изобщо е било построявано — отвърна бавно и унесено разузнавачът. — Рядко се пишат книги и разкази за сражения като това, което се разрази тук между враждуващите мохикани и мохоките. Тогава бях младеж и се наредих на страната на делаварците, защото знаех, че те са онеправдано и унизено племе. Четиридесет дни и четиридесет нощи онези дяволи, жадни за кръвта ни, обикаляха тази постройка от стволове. Плана й направих аз и отчасти аз я построих, защото, както знаете, не съм индианец, а белокож без примес в кръвта си. Делаварците се заловиха за работа и хубаво я построихме. Отначало бяхме десет срещу двадесет, докато после се изравнихме по брой и тогава се нахвърлихме върху онези кучета и нито един от тях не се завърна у дома си, за да разкаже за съдбата на другите. Да, да, тогава бях млад и не бях виждал кръв да се лее. И тъй като никак не ми се нравеше да гледам същества, които са били с душа като мене, да лежат на голата земя, да ги разкъсват зверовете или костите им да белеят на дъжда, аз зарових мъртвите със собствените си ръце в същата тази могилка, на която сте седнали. Пък тя съвсем не е лоша за сядане, макар че е издигната от човешки кости.