Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
— Това е едно от качествата на тези животни. Те идат от бреговете на Нарагансетския залив, от малката провинция, наречена „Плантациите на провидението“, и са забележителни с издръжливостта си и с лекотата на този свой особен вървеж; макар че нерядко се срещат и други коне, приучени на същата походка.
— Може, може — каза Ястребово око, който слушаше това обяснение с изключително внимание. — При все че съм чистокръвен бял човек, аз повече разбирам от елени и бобри, отколкото от товарни животни. Майор Ефингам притежава много благородни военни коне, но не съм видял нито един от тях да върви по този начин.
— Вярно, защото той търси съвсем други качества у своите животни. И все пак това е порода коне, които много се ценят и както сами виждате, имат голямата чест да носят товари като тези пред нас.
Мохиканите бяха изоставили работата си край блещукащия огън, за да слушат. Когато Дънкън спря да приказва, те се погледнаха многозначително, а бащата възкликна по обичайния си начин. Разузнавачът се замисли като човек, който разсъждава върху нещо новонаучено, и още веднъж хвърли любопитен поглед към конете.
— Може би в селищата на заселниците има и по-чудни зрелища — каза най-после той. — Човек доста обезобразява природата, щом стане неин господар. Но независимо от това, дали конете са стъпвали настрани, или направо, Ункас забелязал движението им и техните следи ни заведоха до храста с прекършените клони. Едно външно клонче близо до следите на единия от конете беше пречупено така, както правят това жените, когато берат цветя, но всички останали бяха раздърпани и изпотъпкани по начин, който показваше, че ги е късала силна мъжка ръка. Дойдох следователно до заключението, че онези хитри гадини са видели прекършеното клонче и са изпочупили и останалите, за да ни заблудят, че това е направено от рогата на елен.
— Проницателността ви не ви е измамила, защото точно така се случи.
— Това беше лесно да се разбере — прибави разузнавачът, без ни най-малко да съзнава каква необикновена проницателност бе проявил. — Много е различно това от обикновения конски вървеж! После ми мина през ума, че мингозците ще се отправят към изворчето, тъй като тези мошеници познават много добре ценните качества на водата му.
— Та толкова ли е прочута тази вода? — запита Хейуърд, като започна да разглежда с по-голямо любопитство уединената долинка с нейното бълбукащо изворче и тъмнокафявата глина наоколо.
— Малцина от червенокожите, които пътуват на изток и юг от големите езера, не са чували за свойствата на водата. Искате ли да я опитате и сам да се уверите?
Хейуърд взе кратунката и след като глътна малко от водата, захвърли настрани останалата и се намръщи. Разузнавачът се разсмя със своя тих, но искрен смях и поклати глава с голямо задоволство.
— Ах! Не ви е по вкуса, защото не сте свикнали. Едно време и аз не я харесвах като вас, но сега жадувам за нея като елен за солена почва49. Вие не тачите ароматичните си вина толкова, колкото индианците тази вода, особено когато страдат от някаква болест. Но ето че Ункас запали огъня и вече е време да помислим за яденето, тъй като ни чака дълъг път.
Като прекъсна така внезапно разговора, разузнавачът веднага започна да пробира парчетата месо, които бяха пощадени от лакомията на хуроните. След като приготвиха набързо обеда, той и мохиканите се заловиха мълчаливо и усърдно със скромното си ядене. Те ядяха, сякаш за да получат сила за някоя трудна и продължителна работа.
След като изпълниха тази необходима и за щастие приятна длъжност, всеки един от горските жители се наведе да пийне прощална глътка от самотния, тих извор50, който заедно с околните извори щеше след петдесет години да събере представителите на богатството, красотата и дарбите от цяло едно полукълбо, за да търсят там здраве и удоволствие.
Ястребово око обяви, че трябва вече да тръгват. Сестрите отново възседнаха конете, Дънкън и Дейвид стиснаха пушките си и тръгнаха по стъпките им; разузнавачът ги поведе, а мохиканите вървяха най-отзад. Дружината тръгна бързо по тясната пътека на север, като остави лековитата вода да се смесва безшумно с тази на близкото поточе, а телата на умрелите да се разлагат на върха на близкия хълм без никакъв погребален обред. Подобна участ е твърде обикновена за ония, които се сражават в горите, така че и сега тя не предизвика нито съчувствие, нито някакви разисквания.
ГЛАВА XIII
Пътят, избран от Ястребово око, минаваше през същите песъчливи полета, пресечени тук-там от долинки и ридове, които те бяха преминали сутринта като пленници на Магуа. Сега слънцето се беше наклонило към далечните планини и тъй като пътят им водеше през безкрайната гора, горещината не беше вече така непоносима. Поради това те напредваха сравнително бързо и преди здрачът да се бе спуснал, бяха изминали не малко мили.
49
Много от животните в американските гори отиват на места, където се намират солени извори. По народному те се наричат „близалища“ или „солени близалища“, поради това че животните често са принудени да ближат земята, за да намерят солените частици. Тези места са същински сборища на ловците — те дебнат дивеча близо до пътеките, които водят към тия „близалища“. — Б.а.
50
Действието на току-що описаните случки се развива на мястото, където се издига градчето Белстън — едно от двете главни летовища с минерални извори в Америка. Битката, описана в тая глава, навярно е станала на хълма над минералния извор при Белстън. — Б.а.