Последният мохикан
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният мохикан». Краткое содержание книги:
Действието се развива в Ню Йорк по време на френско-индианската война. Избити са между 500 и 1500 невъоръжени англо-американци (в това число влизат няколко жени и прислужници), които са се предали с чест и достойнство. Отвличени са двете дъщери на английския командир, които в последствие са спасени от Ястребово око — последния мохикан.
Книгата е вънуваща и интригуваща до последния ред. Освен това, тя дава много нови познания за едни далечен и непознат свят.
Обаче не след дълго се чу как неукротимите диваци претърсват храстите и постепенно се приближават до вътрешния край на гъстия пояс от млади кестенови дървета, който обкръжаваше малкото пространство край укреплението.
— Идат — прошепна Хейуърд, като се опитваше да провре пушката си през една пролука между гредите. — Да стреляме, когато приближат.
— Дръжте се в сянката — отвърна разузнавачът. — Чаткането на кремъка и миризмата дори на едно зрънце барут ще доведе онези гладни гадини вкупом при нас. Ако е угодно богу да се сражаваме, за да запазим скалповете си, доверете се на опитността на хора, които познават обичаите на диваците и не бягат, когато се разнесе бойният вик.
Дънкън хвърли поглед назад и видя, че разтрепераните сестри се свиваха в далечния ъгъл на постройката, а мохиканите бяха застанали в сянката като два стълба, готови и очевидно пълни с желание да се бият, когато това се наложи. Като овладя нетърпението си, Хейуърд отново погледна навън и зачака мълчаливо това, което щеше да стане. В този миг гъсталакът се разтвори и един висок, въоръжен хурон направи няколко стъпки в откритото пространство. Докато гледаше втренчено към безмълвното укрепление, лунните лъчи осветиха напълно мургавото му лице, по което бе изписано учудване и любопитство. Той изпусна възклицанието, което у индианците обикновено изразява почуда, и като извика нещо с тих глас, скоро привлече при себе си един свой другар.
Тези деца на леса постояха заедно няколко минути и като сочеха към рушащата се постройка, разговаряха на неразбираемия език на своето племе. Сетне тръгнаха напред с бавни и предпазливи стъпки, като всеки миг се спираха да погледнат към укреплението. Те приличаха на изплашени елени, чието любопитство се бори със събудения им страх. Кракът на единия от тях стъпи внезапно на могилката и той се наведе, за да разгледа какво беше това. В този миг Хейуърд забеляза, че разузнавачът разхлабва ножа в ножницата си и навежда надолу дулото на пушката си. Като направи същите движения, младият човек се приготви за борба, която сега изглеждаше неизбежна.
Диваците бяха толкова наблизо, че и най-малкото движение на конете или дори по-шумно вдишване биха могли да издадат бегълците. Но като разбраха какво представлява могилката, вниманието на хуроните бе привлечено другаде. Те заговориха с нисък и тържествен глас, сякаш обхванати от благоговение, дълбоко примесено със страхопочитание. После се отдръпнаха предпазливо назад с приковани в постройката очи, като че очакваха да видят призраците на умрелите да излизат от безмълвните й стени. Когато стигнаха края на откритото пространство, те навлязоха бавно в гъсталака и изчезнаха.
Ястребово око спусна приклада на пушката си до земята и като въздъхна дълбоко и с облекчение, възкликна с ясен шепот:
— Да! Те уважават мъртвите и това спаси собствения им живот, а може би и живота на хора, по-достойни от тях.
Хейуърд погледна своя другар само за миг, но не му отговори, а се обърна към тези, които сега го интересуваха повече. Той чу как двамата хурони излязоха от гъсталака и скоро стана ясно, че всички преследвачи се бяха събрали около двамата и слушаха внимателно това, което те им съобщаваха. След няколко минути сериозен и тържествен разговор, съвсем различен от шумното бърборене, с което най-напред се бяха събрали на това място, звуковете започнаха да стават все по-слаби и по-далечни и най-после съвсем се изгубиха в дълбочините на гората.
Ястребово око чакаше знак от Чингачгук, който беше наострил слух, за да се увери, че всички звуци от оттеглящата се банда бяха погълнати от далечината, и тогава махна с ръка на Хейуърд да изведе конете и да помогне на двете сестри да ги възседнат. В момента, когато това бе сторено, те излязоха от разрушената порта и като тръгнаха дебнешком по посока, обратна на тази, по която бяха дошли, скоро напуснаха уединеното място. Преди да потънат в мрака на гората, двете сестри хвърлиха плах поглед към безмълвната гробница и към рушащата се развалина.
ГЛАВА XIV
Докато се оттегляха бързо от укреплението и преди да навлязат дълбоко в гората, всички мислеха за бягството и никой не посмя да продума дори шепнешком. Разузнавачът отново зае поста си на водач и макар че се бяха отдалечили доста от неприятелите, стъпките му сега бяха по-предпазливи, отколкото преди, тъй като заобикалящата ги гора му беше напълно непозната. Неведнъж се спира той, за да се съветва със своите приятели, мохиканите, като сочеше нагоре към луната и внимателно изследваше кората на дърветата. При тези кратки почивки, съзнавайки опасността, Хейуърд и сестрите бяха цели обърнати в слух и се мъчеха да доловят някакви признаци на приближаващ се неприятел. В такива мигове изглеждаше, като че цялата тази обширна местност беше потънала във вечен сън. Никакъв звук не долиташе от гората освен едва доловимо бълбукане на далечна рекичка. Птици, зверове и хора, ако изобщо в тази обширна пустош имаше някакви хора, сякаш спяха дълбоко. Но шумът на рекичката, колкото да беше тих и отдалечен, избави водачите от затрудненото положение и те веднага се запътиха към нея.