Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
От пода се издигнаха тапицирани пейки и маса с форма на пръстен. Докато заемаха местата си, в залата влязоха зермати и донесоха пенести напитки във високи чаши. Асмо отказа, като благодари.
Йона приседна до него, нежно сложи глава на рамото му и поднесе до устните му чаша. Първият му импулс бе да я отблъсне, но след това видя умолителния израз в очите й и не се реши да я засегне. Пое чашата и отпи.
Зирто стана и вдигна наздравица.
— Пием за твоя пример, мили Асмо. Целенасоченото действие е чудесно качество на характера, почти загубено за нас — дафотилите. На твоята решителност дължим новата надежда, която се събужда в сърцата ни. Изпълнен със страхопочитание, приех желанието ти да ни съобщиш подробности за резервата на аслотите. Събрани сме тук, за да чуем думите ти.
Асмо бе решил да говори първо за нечувствителността си към твърдото лъчение, а после за преживелиците си на Аслодон, смяташе да се спре на надвисналата заплаха и на плана си как да й се противопоставят. Но изведнъж усети в себе си познатото чувство на безгрижна веселост. Очевидно питието на Йона започваше да действува. Съмненията му се стопиха, на тяхно място изплува увереност, че ще се справи с проблема и без заобикалки. Та за какво ли в същност се бе тревожил? Нима от това, че членовете на Съвета могат да понесат истината само на порции? Глупости! Прекият път винаги е бил най-добрият. Той кимна с благодарност на Йона.
— Да започнем направо с най-главното — каза той. — Успях да проникна в резервата и намерих една постройка. Беше празна. Аслотите се намират в трансцендация. Резултатът: кефалоидите работят без контрол. Те нарушават КАПИНОМА.
Йона се дръпна от него като от призрак. Спокойствието бе нарушено. Членовете на Съвета си размениха недоумяващи погледи.
— Вие твърдите невероятни неща — избухна Уско. — Над резервата има лъчеизпускащ купол.
— Аз съм нечувствителен към болка от твърдо лъчение.
В отговор се чу гръмък смях. Асмо сложи на масата куфарчето-сейф, отвори го и вдигна високо биогенния формат.
— Ето! — каза той самоуверено. — Донесъл съм трансцентдирана аслотка. Може би това е доказателство, което ще приемете.
Като че ли избухна ураган. Членовете на Съвета наскачаха, закрещяха един през друг, започнаха да жестикулират. Уско и Тонда се покатериха на масата и затропаха с крака като луди. Преобърнаха се чаши. Те се смееха, буйствуваха, ревяха, крещяха и се надпреварваха в безсмислен, истеричен бяс.
Цяла минута Асмо застина в ужас и изненада. Какво бе сбъркал? В ума му проблесна мисъл. Не беше ли решил… не искаше ли нещо съвсем друго… Искрата угасна.
Настроението му изцяло се промени. Обзе го див гняв. Нима тези маймуни си въобразяваха, че могат да го правят на глупак! Той хвърли биогенния формат в куфарчето, тръшна капака му и трясна с юмрук по масата.
— Тишина! — изрева той. — Стига с тази глупост!
Моментално всичко утихна. Те се втренчиха в него, сякаш бе ударил гръм.
— Сядайте!
Подчиниха му се, объркани, с виновни лица, като деца, хванати на местопрестъплението. Повечето отвърнаха поглед, някои започнаха да хлипат.
— Нима всички си загубихте ума? Какво означават идиотските ви крясъци?
Неловко мълчание. Накрая някой проплака.
— Престъпление е да се краде от депото биогенен формат.
— По този начин никой няма право да нарушава КАПИНОМА! — изстена Уско.
— Вие изобщо не сте били в резервата на аслотите!
Отделните възгласи станаха по-смели.
— Това са безсмислици!
— Ние познаваме КАПИНОМА по-добре от вас.
— Точно така, това са лъжи. Той иска да ни изпита!
— Но ние не сме чак толкова глупави!
Възбудата нарасна, те започнаха отново да буйствуват. Асмо скочи.
— Престанете! — изкрещя той внезапно във фалцет. — Няма да участвувам повече в това безумие! Като дойдете на себе си, ще ме намерите в стаята ми.
С разтреперани ръце той взе куфарчето-сейф и се обърна, за да тръгне. Зад себе си чу плач и неудържимо хлипане.
Зирто го настигна.
— Много те моля за извинение — каза той с наведена глава. — Нашето избухване може да ти се вижда необяснимо. Ho това, което ни каза, е така нечувано, така ужасно, че просто не успяхме да се овладеем. Трябваше да дадем воля на страха, на отчаянието си.
Страх? Отчаяние? Асмо огледа лицата им. Членовете на Съвета наистина изглеждаха уплашени, засегнати, унизени. Ядът му се изпари. Стана му неловко. Дали не бе постъпил безогледно с тях? При най-добро желание сега не можеше да разбере как бе изпаднал в такава ярост, как така бързо бе успял да премине от едно настроение в друго.
— Ще ви бъде ли удобно — попита Лука, — ако се съберем отново след половин час? Дотогава всички ще свикнат с новото положение.