Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Тънката уста на Дона се сви във всеопрощаваща усмивка.
— Можеш да бъдеш всичко, което поискаш.
По дяволите! Това беше добра новина. Холивудско студио. Винъс Мария беше актриса, а всички знаят, че актрисите са готови да направят каквото и да е, за да участват в някой филм. Всъщност той щеше да направи така, че Винъс Мария да играе във всеки филм на студиото.
Това беше знак. Първо ферарито, сега голямо филмово студио. Беше дошло времето да установи контакт с Винъс. Разбира се, още нямаше да разкрива истинската си самоличност. Вместо това щеше да й пише анонимни писма, да й казва, че е на нейна страна и че скоро, когато му дойде времето, те ще се оженят, ще се свържат по всички възможни начини.
— Трябва да вървя, мамче — каза той и се отправи към кухненската врата. — Ще се видим по-късно.
След като се качи в стаята си, се наведе над компютъра, за да съчини първото си писмо до НЕЯ. Наскоро беше открил адреса на Винъс в някакво кино-списание. Направи разузнавателна разходка до дома й на Холивуд Хилс, слезе от колата си и се взря през вратата от ковано желязо. Появи се пазач и му махна да си ходи.
Гадно копеле. Не знаеше ли, че един ден той, Санто, щеше да живее тук с Винъс? Беше само въпрос на време. Помисли си дали да не каже на този педал какво ще се случи. Глупакът вероятно нямаше да му повярва. Не. Той можеше да чака. Един ден всички щяха да научат.
Направи всичко възможно да се концентрира над писмото, но по един или друг начин не успя да спре блуждаенето на ума си. Представяше си Винъс без дрехи, гола и достъпна, как облизва сладките си устни и излиза на сцената само за него… А когато видеше какво може да й предложи… О! Винъс Мария щеше да бъде много щастлива.
Исусе! Беше направил най-голямата грешка, като не й беше писал досега. Защо не го беше сторил по-рано?
Разкопча панталоните си, попипа члена си и помисли за нея още малко. Тя беше родена точно за секс и един ден щеше да бъде цялата негова. Реши, че има по-вълнуващи неща, които може да прави с ръцете си, отколкото да си играе с компютъра. Писмото му можеше да почака.
ГЛАВА 21
Вече минаваше десет часа вечерта, когато Лъки и Алекс пристигнаха в „При Армандо — палата на стриптийза и игрална зала“ — безвкусно разположено заведение, което също изглеждаше в средата на никъдето.
— Поредната класическа дупка — отбеляза Лъки, хвърляйки око на надписите, които рекламираха обичайното — „ГОЛИ МОМИЧЕТА НА ЖИВО“ — и необичайното — „ГОЛИ ПОРОЧНИ ДИВИ ЖЕНИ“!
— Сигурна ли си, че искаш да влезеш? — попита Алекс и спря на претъпкания паркинг точно след жълтия шевролет на Дейзи.
— Да — каза Лъки — главата й беше олекнала и тя беше готова на всичко. — Изглежда като място, където нещо може да се случи.
Алекс осъзна, че няма начин да я разубеди. Не и Лъки Сантейнджело. Не и тази жена.
— Добре, да влизаме — каза той и паркира поршето си.
Когато излязоха от колата, ги посрещна Дейзи.
— Аз трябва да вляза от задния вход — промърмори тя недоволна. — Шибаните правила на Армандо. Къде са ми стоте долара?
— Не ми ли вярваш? — попита Лъки и си помисли, че точно на тази жена най-малко й отиваше името Дейзи.
— Не съм в бизнеса, за да вярвам на някого — натърти Дейзи с ръце на кръста.
Лъки бръкна в чантата си, извади стодоларова банкнота от портмонето си и й я подаде.
— Кажете на момчето на вратата, че сте ми приятели — изкряка Дейзи. — Иначе ще получите лоши места — все още смеейки се, тя се затътри на високите си токчета.
— Лъки — обади се Алекс с дълбока въздишка на отчаяние. — Какво, по дяволите, правим тук?
— Ще пийнем по едно — каза тя, отхвърляйки назад дългата си тъмна коса.
— А какво ще кажеш да хапнем? — добави той с мек глас. — Да напълним дървения ти крак?
— Ха-ха!
Те влязоха в „При Армандо“. Беше четири пъти по-голямо от предишното място и също толкова претъпкано. Три игрални маси се простираха от едната страна на помещението. Някаква група свиреше на живо известна песен на Лорета Лин, а дълъг извит бар, върху който се кълчеше червенокоса стриптийзьорка, беше окупиран от смучещи бира каубои и жени.
— Хм… — каза Лъки и огледа помещението преценяващо. — Изглежда, че това е някой от онези кънтри-салони с музика. Имаш ли нещо против да стъпваш по-бързо, партньоре?
— Има нещо в тебе, което наистина не е наред — рече сериозно Алекс.
— Защо? — попита тя; чувстваше се достатъчно добре.
— Ти не си нормална.
— Какво е нормалното? — отвърна тя фриволно и реши, че въпреки всичко Алекс все пак е спортен тип.
— Е… — той се замисли за момент. — Не си особено кротка.