Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Много добре, Дона. Ще съм там.
Поредната зла усмивка.
— Добре.
Тя почака, докато Мортън си тръгна, след това отиде до бара, наля си ново мартини и вдигна тост. Изпи го бавно, наслаждавайки се на мисълта, каква радост ще й донесе утрешният ден. Отмъщението беше сладко. Толкова, толкова сладко.
Веднага след като напусна замъка на Дона, Мортън подкара право към апартамента на Сара — апартамент, за който плащаше той. Когато за първи път беше срещнал Сара, тя живееше на едно толкова ужасно място, че той винаги си беше представял как го удушават по пътя за там. Сега я беше преместил в луксозно жилище и беше съвсем спокоен, когато тръгваше с асансьора от подземния частен гараж.
Отвори си със своя ключ. В началото тя беше възразявала Мортън да има ключ, но той беше отбелязал, че има пълното право, след като той плаща наема.
Сара не беше сама. Това го вбеси. Постоянно й беше повтарял, че когато идва, не желае наоколо да се мотаят приятелите й.
Въпреки че й се беше обадил, че тръгва към нея, приятелката й Руби беше там — нацупено момиче с гъста черна коса и лоша стойка. Двете седяха на пода в дневната, заобиколени от долнопробни списания, сладки неща и цяла армия разноцветни лакове за нокти. И двете бяха боси и се кикотеха, докато си лакирваха една на друга ноктите на краката.
— Експериментираме — каза Сара и махна за поздрав.
— Здравей, Мортън — обади се Руби, присмехулно произнасяйки името му.
Той кимна, надвесен неудобно над двете момичета в очакване да се изправят. Но никоя от тях не го направи.
— Сара — каза най-сетне той. — Искам да поговоря с тебе.
— Давай — рече тя, заета да лакира в черно палеца на Руби.
— Насаме — отряза той, недоволен от това, че тя не се отнася към него с повече уважение.
Тя се опули.
— Говори каквото искаш — на Руби не й пука.
Той се зачуди колко ли знаеше Руби. Беше ли наясно, че Сара го беше поставила в най-компрометиращото положение в неговия живот? Знаеше ли, че Сара беше получила дванадесет хиляди долара за това? И както беше открил, не беше нито объркана, нито пък съжаляваше.
— Това са много пари, Морти — беше казала тя, без изобщо да се чувства виновна. — Не мога да ги върна.
След това бяха правили любов по начин, който той никога дори не си беше представял. И продължи да се среща с нея. Беше болен. Знаеше го. Болен от любов. Само че сега първо проверяваше дали някъде из апартамента няма скрити камери.
Руби разбра намека. Тя стана и се прозина.
— Отивам до „Тауър рекърдс“ — каза тя. — Искаш ли нещо?
— Нали нямаш нищо против да дойда с тебе? — обади се Сара с копнеж, докато не забеляза гневното изражение на Мортън. — Но по-добре да не идвам.
Руби обу чифт грозни сандали и излезе.
— Не мога да си представя, че сте приятелки с нея — каза Мортън, без да помръдва от мястото си.
— Това е, защото нямаш въображение — отвърна Сара и пъхна в устата си гумено мече. Тя скочи и го прегърна през кръста. — Е, хайде, татенце. Защото имам страхотни идеи за нас двамата. Нали ми е сладко задничето?
— Да, Сара, така е — каза той, усещайки прекалено силна възбуда. Никога не беше изпитвал такова нещо в продължение на двадесет и пет години.
Сара съблече оскъдното си горнище през главата и свали късите си панталонки. Не носеше бельо. Беше слабичка като десетгодишно момченце, но нейните форми само повишаваха жестоката възбуда на Мортън. Очите му бяха приковани към зрялата й голота и се плъзнаха надолу към плътно окосмения й пубис с мандаринов цвят.
— Какво ще бъде днес? — попита Сара с лукава усмивка. — Сервитьорка? Адвокат? Ученичка? Или може би си в настроение за малко момченце… — и тя се усмихна разбиращо, докато засукваше пубисното си окосмяване. — Хайде, зайче, ти си наред.
— Малко момченце — каза той с дрезгав глас.
— Оооо… Днес ще си непослушен. Ако играех дойка, щях да съм принудена да кърмя лошо момче като тебе.
И така играта започна. И Мортън Шарки не се замисли повече за това, че е предал Лъки Сантейнджело.
Санто беше забелязал, че майка му е в изключително добро настроение. Това означаваше, че можеше да й поиска всичко, което желаеше, и почти сигурно да го получи.
Той влезе в кухнята, където тя беше заета да приготвя сос за спагети.
— Здрасти, мамче — каза той и отпуснато спря зад нея.
Дона засия.
— Санто. Ела. Опитай — каза тя и пъхна лъжица изпускащ пара гъст месен сос в устата му.
Това му изгори езика. „Тъпа путка!“ — искаше му се да извика, но вместо това каза:
— Хубаво — мразеше вкуса на чесън почти толкова, колкото мразеше и нея.