Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Когато влезе, на сцената усърдно се трудеше друга стриптийзьорка и беше привлякла вниманието на всички. Този път китайка. Определено ги избираха с различна националност — за разнообразие.
Алекс забърза към бара.
— Приятелката ми си е забравила чантата — каза той.
Старият сивокос барман порови под бара и мълчаливо му подаде чантата на Лъки.
— Не желаем неприятности по тези места — каза кисело мъжът. — Вие, хората от Лос Анджелис, с вашите пари и лъскави коли. Дръжте се на разстояние.
— Слушай, приятелче, това е свободна страна — отбеляза Алекс и излезе с чантата на Лъки под мишница.
Поршето му беше точно там, където го беше оставил. Имаше само един проблем. Лъки не беше в него.
Той постоя до колата си напълно объркан. Беше й казал да остане в проклетата кола — толкова ли беше трудно това? Твърде независима. Това беше проблемът на Лъки Сантейнджело.
Беше сигурен в едно. Никога не беше срещал жена като нея. Тя вероятно щеше да се погоди с майка му — нямаше начин да не влезе в тона на Доминик. Представата за Лъки и Доминик го накара да се усмихне. Двете заедно… — какъв купон! Той трябваше да й даде урок, като изчезне и я остави да загази. След това реши, че не може да направи това — никой не заслужаваше да бъде оставен в тази бърлога. Освен това именно нейното студио финансираше филма му.
Той отново влезе вътре, за да я търси.
Барманът беше зает да пренася тежки каси с бира, но поклати пръст, когато видя Алекс — ако може да се каже така. „Не ти отново.“
— Виждал ли си дамата, с която бях? — попита Алекс.
— Казах ви — отвърна барманът. — Не сте добре дошли тук.
Алекс бързо губеше търпение.
— Къде е дамската тоалетна? — зададе въпрос.
— Навън, на паркинга — отговори барманът. — И не се връщайте.
Като че на него му се искаше.
Външната дамска тоалетна беше разширена с гримьорна за стриптийзьорките. Те се втурваха вътре със своите пластмасови несесери и куфари-гардероби и се преобличаха в навалицата.
Когато Лъки влезе, чернокожата стриптийзьорка, позната като Шофиращата мис Дейзи, тъкмо се беше преоблякла в алена туника, прилепнала плътно по нея.
— Здрасти — каза Лъки. — Приятелят ми и аз искахме да те почерпим едно питие, само че, изглежда, тук не бяхме добре дошли.
Стриптийзьорката се взря в отражението си в напуканото огледало над някога белия умивалник.
— Момиче, това място е дяволски диво — отбеляза тя, докато бързо изтриваше червилото от зъбите си. — А ти за какво си тук?
— Заедно сме с Алекс Уудс, филмовия режисьор — обясни Лъки. — И двамата сме много любопитни да разберем защо хабиш в тази дупка най-хубавото тяло, което някога сме виждали.
Шофиращата мис Дейзи нагласи на главата си дългокоса червена перука.
— Слушай, момиче, всеки има периоди, когато няма избор. Аз работя на много места — на частни партита, другарски срещи, в разни глупави клубове и дупки като тази. Това, което има значение, момиче, е какво ти плащат.
— Ние бихме ти платили…
— О, не, не, не — каза Шофиращата мис Дейзи, размахвайки кокалест пръст срещу Лъки. — Аз не участвам в нито една от онези перверзни сцени, затова да не ти хрумват разни глупави идеи само защото аз се събличам.
— Без абсолютно никакви перверзни сцени — увери я Лъки. — Всичко, което искаме, е да чуем твоята история. Алекс се интересува дали може да те включи в новия си филм.
— Неговият филм, а?
— Сто долара дали ще ни осигурят двадесет минути от твоето време?
— Това е твърде странно — каза стриптийзьорката, разклащайки дългата си червена перука.
— Че какво му е странното? Това е просто възможност. Използвай я.
Жената прехапа устни.
— Никога не съм имала възможности — произнесе тя замислено.
— Тогава не я изпускай — настоя Лъки.
— Трябва да вървя за друго изпълнение.
— Ще дойдем с тебе.
— Не знам…
— Къде е това?
— Игрална зала… На около двадесет минути оттук — тя млъкна и се замисли. — Предполагам, че може да дойдете — каза неохотно.
— Става — бързо се обади Лъки, преди стриптийзьорката да е променила мнението си.
Излязоха навън и се озоваха право пред сърдития Алекс.
— Казах ти да стоиш в колата — рече той свирепо.
— Не си падам по инструкциите.
— Това е очевидно!
— Алекс, това е Шофиращата мис Дейзи… Или ъъъ… — тя се обърна към стриптийзьорката: — Предполагам, че си имаш име, нали?
— Защо искате да знаете името ми? — попита жената подозрително.
— Защото се чувствам малко глупаво, като продължавам да те наричам Шофиращата мис Дейзи. Не е, за да съобщя за тебе на Обществената сигурност или нещо подобно.