Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
Стриптийзьорката присви очи.
— Само защото съм чернокожа, вие си мислите, че тъна в нищета? Това са глупости!
— Това ли казах?
— Лъки — прекъсна я Алекс нетърпеливо. — Може ли да тръгваме?
— Ще отидем да видим… Ама как е истинското ти име?
— Дейзи — промърмори жената.
— Хубаво. Ще видим как ъъъ… Дейзи танцува на друго място и след това тя ще пийне по едно с нас.
— Няма да ходя в още една такава бърлога — процеди Алекс все още доста свирепо.
— Обещавам — каза сладко Лъки. — Няма да има повече проблеми.
Алекс не повярва.
— Да, като че ли можеш да го контролираш — каза той.
— Мога — увери го тя.
Той поклати глава.
— Ти си нещо съвсем различно, Лъки.
— Както и ти, Алекс — каза тя. — Но нека да се върнем към това друг път — и тя се обърна към стриптийзьорката. — Дейзи, ние ще те следваме. Къде е колата ти?
— Ама вие сте наистина странни хора — рече Дейзи, въртейки очи.
— Можеш пак да го кажеш — измърмори Алекс.
— Аз съм с жълтия шевролет ей там — каза Дейзи и посочи остатъка от кола.
— Ще сме точно зад тебе — каза Лъки.
— Луда ли си? — попита Алекс, когато седнаха в поршето му. — Защо го правим?
— Ако не искаш да участваш, остави ме пред следващия бар и аз ще повикам кола — каза тя; мърморенето на Алекс й беше омръзнало.
— Не мога да те оставя тук — рече той безизразно.
Тя отчаяно се нуждаеше от поредното питие.
— Хайде, пали — каза тя. — Ще има купон. Още текила. Игрални маси. Какво му е лошото? — тя го побутна с лакът, опитвайки се да го съблазни с това, което изброяваше. — Хващам се на двадесет долара, че ще те надмина.
Той я изучаваше известно време.
— Мислиш си, че ме превъзхождаш във всичко, нали?
— Може би — отговори тя и си помисли, че наистина би могла.
— Егото ти си има собствен живот.
— Пък аз предполагам, че твоето вече е само малка бледа сянка, а? — контрира тя и посегна към цигарите.
Той не можа да не се засмее.
— Обзалагам се, че винаги си пробиваш свои собствени пътища.
— А ти да не би да не го правиш? — рече тя и се зачуди защо изпитва това постоянно желание да го уязви.
Той я погледна твърдо.
— Съдрал съм си гъза от бачкане, за да съм в състояние да вървя по собствения си път.
— А какво мислиш, че съм правила аз? — отвърна тя и погледите им се срещнаха.
— Тогава предполагам, че си приличаме повече, отколкото осъзнаваме.
Жълтият шевролет излезе от паркинга.
— Да вървим — каза Лъки. — Да последваме приключението, което е на път да се случи!
ГЛАВА 20
Мортън Шарки се срещна с Дона Ландсман в наподобяващата й испански замък къща. Докато караше по дългия ветровит път, той се опита да не мисли за това, че е предал Лъки. Знаеше, че това, което прави, не е хубаво, но низходящата спирала, в която се бе оказал хванат, беше твърде силна, за да я спре. Наред с това го изнудваха, така че той също беше жертва.
И сега… Въпреки всичко още беше обсебен от Сара. Когато беше с нея, нищо друго нямаше значение.
Иконом ориенталец му отвори входната врата и през баровския хол го въведе в гранда — дневна с висок таван. Мортън забеляза по стените много портрети на чужди предци.
Дона стоеше в средата на стаята, облечена в дрехи на Ескада. Лицето й беше безупречно гримирано, в ръката си държеше чаша мартини.
— Мортън — произнесе тя официално и студено, без да му предложи питие.
— Дона — отговори той.
Тя не го покани да седне.
— Разбирам, че ми носиш добри новини — каза тя.
— Това са новините, които очакваш — отвърна той равно. — Всички акционери са на местата си. От утре ти ще контролираш студиите „Пантър“.
Тя се усмихна с тънка, почти зла усмивка.
— Очарована съм, че реши да работиш заедно с мене.
Като че ли беше имал избор. Той се опита да не я гледа. Под лявото му око започна да пулсира нерв.
— Кога ще получа записите, Дона?
— В момента, когато седна зад бюрото в офиса на Лъки Сантейнджело.
— И кога точно смяташ да поемеш студиото?
— Утре — отговори Дона с напълно безизразно лице. — Надявам се, че ще бъдеш там, за да ме поздравиш.
— Това не съм го планувал.
— Няма да постъпиш много приятелски, Мортън — упрекна го тя. — Сигурно искаш да бъдеш свидетел на моя триумф?
— Всъщност — не.
— Твърде зле — гласът й стана твърд. — Защото ти ще бъдеш там. Убедена съм, че на този последен етап няма да пожелаеш видеозаписите с тебе и с онова изобретателно младо момиче да станат публично достояние.
Кучка! Безсрамна кучка! Защо го правеше? Защо студиите „Пантър“ бяха толкова важни за нея? Тук имаше нещо, което той не можеше да разбере.