Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
— Благодаря ти, че сподели това — каза Алекс, недоволен от посоката, която беше поел разговорът.
— Е — произнесе Лъки; неудобството на Алекс я забавляваше. — Къде можем да те открием?
Дейзи глътна бира от бутилката.
— Защо ви е да ме намирате?
— За в случай че Алекс реши да те включи във филма си.
Дейзи вдигна и двете си ръце, наслаждавайки се на дългите си извити нокти, лакирани в блестящо тъмномораво.
— Аз не съм актриса — каза тя скромно.
— Това не се изисква — рече Алекс.
— Съвсем не — прибави Лъки. — Ще участваш в стриптийзьорска сцена. Нали ги знаеш — онези, дето двама мъже си говорят…
Дейзи схвана.
— Да, онези стари сцени — каза тя. — Двама мъже с някаква мацка зад тях, която навира големите си цици в лицата им.
— Точно! — рече Лъки. Дейзи беше по-умна, отколкото си бе мислила.
Двете се засмяха.
— Запиши телефонния номер там, където хората от екипа ми могат да те открият — произнесе Алекс и й подаде блокче листчета и писалка.
Дейзи надраска името и телефонния си номер.
Алекс искаше да си ходи.
— Сега можем ли да тръгваме? — обърна се той към Лъки.
— Една игра на рулетката. Ти ми обеща.
Той погледна към игралните маси и му беше приятно да види, че всички бяха заети.
— Няма свободна маса — рече той, като се опитваше да не звучи много доволен.
— Ще осигуря маса — каза Лъки и скочи.
— Не — промърмори той. — Изчезваме оттук, докато още можем да вървим.
Очите му бяха потъмнели и гледаха предизвикателно. Тя харесваше мъже, които не се предаваха.
— Не си проси боя.
Беше прекалено трезвен, а тя — прекалено пияна. Не си струваше да спори. Казаха „лека нощ“ на Дейзи и се отправиха към паркинга. Студеният нощен въздух удари Лъки като циментов блок. Тя се препъна и почти падна. Алекс я хвана в ръцете си.
— Какво става с дървения ти крак? — попита той, вдишвайки чувствения й парфюм с аромат на мускус.
— Не се чувствам много добре — промърмори тя и тежко се облегна на него.
Той не можа да се удържи да не се наслади на тази внезапна уязвимост. Това беше новата зависима Лъки. Жените трябваше да бъдат такива. Без да мисли, той наведе устни към нея и я целуна бурно, страстно.
Помежду им протече ток. Целувката изненада и двамата. Лъки знаеше, че е пияна, че не трябва да прави това, че е голяма грешка. Но единственото, което можеше да види, бяха снимките на Лени с голата блондинка, проблясващи пред очите й. И единственото, което можеше да почувства, беше болката и разочарованието от това, че й е изневерил. Лени я беше изоставил толкова жестоко. Имаше само един начин да се реваншира. И това беше Алекс.
Двама любовници в евтин мотел. Хвърлиха се на леглото, оставяйки в пълна бъркотия дрехите си върху изтъркания килим. И двамата усещаха нуждата от бърз секс. Без любовна игра. Той беше по-твърд от всеки друг път, а тя беше готова.
Той докосна гърдите й в движение — толкова хубаво… Тя докосна члена му в стремежа си бързо да удовлетвори неговото желание… Простена, когато той влезе в нея. Болезнен стон на страст и плътска неудовлетвореност.
И двамата се движеха интензивно. Беше си чисто и страстно удоволствие без никакви задръжки — нищо повече от голямото просто чукане. Беше точно това, от което Лъки имаше нужда. Когато свърши, то освободи насъбралите се гняв, болка, мъка и всички останали разочарования, които беше таила в себе си.
Алекс стигна до върха едновременно с нея.
— Исусе Христе! — възкликна той.
Тя не отговори. Отдръпна се от него и се сви на топка, опряла колене о гърдите си. Той не настоя. След няколко минути и двамата бяха заспали.
КНИГА ТРЕТА
ГЛАВА 22
Близо до югоизточния край на Сицилия, далече над прашния път от Ното за Рагуза, лежеше малко селце — родното място на Дона. Тя се беше родила в малка къща, в която все още живееха осемдесет и седем годишният й баща, две от по-младите й сестри и техните съпрузи, брат й Бруно и жена му и различни племеннички и племенници. Дона подкрепяше всички, като редовно им изпращаше пакети с храна, дрехи и луксозни дреболии, за каквито не бяха чували в това забравено от Бога място.
Откакто баща й я беше продал като младо момиче, тя беше идвала само веднъж; беше се превърнала в легенда за малкото селце и за нея говореха с благоговение.
Селцето на Дона се намираше почти изцяло върху неравен терен, но на четиридесет и пет минути път пеша през стръмните хълмове имаше голяма канара, под която се простираха брегът и катакомбите на тайнствени пещери. Хората говореха, че били обитавани от духове, и малцина се бяха осмелили дори да се приближат към тях.