Ангел на греха

Омъжена. И то не по свое желание, въпреки че, ако имаше възможност да избира… не, собствените й желания не се брояха. Освен това бе имала и първа брачна нощ. И Джени съвсем правилно я бе нарекла прекрасна, всъщност това бе твърде слаба, бледа, невзрачна дума, за да се опише вълшебството, с което Ейнджъл я бе дарил. Но подобно нещо не биваше да се случва, не и с Ейнджъл. Не и при тези обстоятелства.

Всъщност, като се замислеше, всичко бе доста смешно. Тя бе толкова сигурна, че той ще хукне след Маккъли и че жадува за кръвно отмъщение. Но той не обвиняваше Маккъли за нещо, което самата тя бе предизвикала. Не, той винеше нея и бе запазил отмъщението си единствено за нея. Всичко бе толкова типично за Ейнджъл, че Каси се зачуди как не се бе досетила какво ще предприеме. След като дори за по-дребни неща искаше целувки, бе съвсем ясно какво би направил, за да си отмъсти за този брак по принуда.

Младата жена се питаше дали той е предполагал, че тя ще изпита такава наслада. Вероятно не. А може би това просто нямаше никакво значение за него, след като истинското му отмъщение бе разводът, на който щеше да я принуди. Въпреки че напоследък доста бракове свършваха с разводи, все пак подобна раздяла се приемаше за скандална и Каси бе сигурна, че трябва да погребе надеждите си един ден да се омъжи. Нито един почтен и морален мъж не би приел за своя съпруга една разведена жена.

Ейнджъл наистина бе постъпил отвратително с нея. Нима заслужаваше подобно нещо, задето му бе причинила известно неудобство? Не мислеше така, а анулирането на брака щеше да спаси репутацията й. Той бе дяволски щастлив, че тя не бе отмъстителна по природа — защото в противен случай можеше да откаже да му даде развод. Тогава щеше да се окаже свързан с нея за цял живот. Ала не би могла да му причини подобно нещо, още повече, че нищо от случилото се не бе по негова вина.

Точно в този миг Ейнджъл се размърда в леглото и привлече вниманието й. Той спеше по корем, а лицето му бе извърнато на другата страна. Едната му ръка бе метната върху възглавницата, а леко смъкнатите завивки откриваха голите му рамене. Отдолу той бе гол, както и тя.

След изминалата нощ това не би трябвало да я кара да се изчервява, но страните й пламнаха. Същевременно любопитството й нарастваше. Миналата нощ не успя да види добре тялото му и не можеше да отрече, че й се искаше да го огледа. Обаче не смееше да отметне завивките. А и не искаше да разговаря с Ейнджъл, докато все още бяха в леглото. Това би я поставило в неудобно положение, тъй като голотата й щеше да я притеснява. По-добре да се облече, дрехите щяха да я накарат да се почувства значително по-удобно.

Каси предпазливо се надигна и веднага забеляза опашката на Марабел да се размахва в другия край на леглото. Смътно си припомни, че посред нощ бе дочула дращенето на пантерата по вратата, която искаше да влезе. Каси сигурно бе станала да я пусне, а след това отново бе заспала. Очевидно Ейнджъл не се бе събудил и не бе видял любимката й, тъй като в противен случай нямаше да бъде все още тук.

Трябваше да изведе Марабел навън, преди той да се събуди. Ако я откриеше в спалнята, настроението му щеше да се развали още от сутринта. Въпреки това Каси не побърза да изпълни решението си, а устните й внезапно се извиха в лукава усмивка.